Един от големите приноси на Юнг е определянето на понятието синхроничност. Синхроничностите са съвпадения, които са така необичайни и толкова значими, че едва ли могат да бъдат приписани на случайността. Всеки от нас е преживял синхроничност в някакъв момент от своя живот, например когато научим странна нова дума и след това я чуваме по новините няколко часа по-късно или когато размишляваме по някаква тъмна и неясна тема и след това забележим други хора да говорят по нея.

Класическият пример е историята със скарабея на Юнг. Юнг лекува една жена, чийто твърдо рационален подход към живота я затруднява да извлече полза от лечението. След поредица обезсърчаващи сеанси жената разказва на Юнг сън, в който участва един бръмбар скарабей. Юнг знае, че в египетската митология скарабеят символизира прераждане и се учудва дали подсъзнанието на жената не показва символически, че тя претърпява някакъв вид психологическо прераждане. В момента, в който й разказва това, нещо почуква по прозореца и той вдига очи, за да види един златистозелен скарабей от другата страна на стъклото (това е единственият случай, когато скарабей се появява на прозореца на Юнг). Той отваря прозореца и пуска скарабея да лети из стаята, когато представя своята интерпретация на съня. Жената била толкова слисана, че смекчава своята рационалност и от този момент нейната отзивчивост към лечението се подобрява.

Продължава…

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…