Онзи ден реших да изхвърля една гигантска прогнила маса от двора. Въпреки всичките ми усилия и откъртването на два гигантски крака, нещото едва-едва помръдваше и в крайна сметка ме докара до фрустрация, гневни изблици, псувни и клетви по адрес на незнайния майстор, който беше сглобил масата. „Боже, моля ти се, изпрати ми някой мъж, който да ми помогне“ отправих гореща молба към небесата и продължих да тътрузя ядно масата по тротоара към най-близкия контейнер за отпадъци.

– Искате ли да ви помогна? – дочух, вдигнах поглед и фокусирах елегантно облечена дама с пола, кожени ръкавици, токчета – е може и да не беше облечена точно така, но изтормозеното ми съзнание конструира на момента такъв гещалт.

– Ами…ако Ви е възможно – промърморих объркано аз и заедно довлякохме масата до кофата.

„Добре бе, що за шега беше това?“ – вдигнах очи нагоре – „И какво се опитваш да ми кажеш? Защото никак не ми е смешно, да знаеш.“

Продължава…