Ключов фактор за развитието на психосоматични заболявания най-често се явява психосоциалият стрес под формата на социална неуреденост, промяна в социалния статус, урбанизацията, географската и социалната мобилност, неблагоприятната ситуация при трудовата заетост, недоволство от работата, драматични жизнени събития (загуба на близки, скръб, отчаяние, депреси и безнадеждност). Реакцията на пациента спрямо психосоциалния стрес зависи от това какво значение отдава на събитието, от умението адекватно да реагира и преживее стреса, от адаптационните му възможности. Доказано е, че заболеваемостта се увеличава при промяна на емоционалното равновесие на пациентите, когато те възпримат живота си като неудовлетворителен, заплашителен, непоносим, конфликтен и не могат да се справят с него.
Емоционалното и интелектуалното състояние играе важна роля както при възприемането на болестите, така и при лечението. Активното и позитивно участие на пациентите може да повлияе върху болестта, резултатите от лечението и качеството на живота им.

Продължава…