Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…