Терминът „емоционална чума” няма никакъв дискриминиращ подтекст. Той не е свързан със съзнателно зло, морална или биологична дегенерация, аморалност и т.н. Организъм с вродени нарушения на подвижността, формира изкуствени форми на движение. Той куца или използва патерици. По подобен начин, ако присъщите му жизнени проявления се потискат, индивидът се движи през живота с помощта на това, което наричаме емоционална чума. Човекът, страдащ от емоционална чума е с осакатен характер. Емоционалната чума – това е хронична биопатия на организма. Тя води началото си от потискането на гениталната любов и е придобила размерите на епидемия, измъчваща Земята в продължение на много векове. Нямаме никакви основания да твърдим, че тя се предава по наследство от майката на детето. По-скоро емоционалната чума му се насажда от първите дни на живота. Това е епидемична болест, подобна на рака или шизофренията, само че с една съществена разлика – тя се проявява изключително в социалния живот. Шизофренията и ракът са биопатични продукти на емоционалната чума, присъстваща в социалния живот. Последствията от емоционалната чума се виждат както в в организмите, така и в обществения живот. Периодично, подобно на холерата, емоционалната чума придобива епидемични размери под формата на гигантски изблици на садизъм и престъпност – като например католическата инквизиция през средните векове или международния фашизъм в наши времена.
Ако не разглеждаме емоционалната чума като болест в прекия смисъл на думата, рискуваме да я лекуваме с полицейска палка, вместо със средствата на медицината и възпитанието. Характерна проява на емоционалната чума е именно провокацията на оклоните да използват полицейската палка – по този начин тя се самовъзпроизвежда отново и отново. Обаче, въпреки че представлява опасност за живота, полицейската палка не може да се справи с емоционалната чума.

Продължава…

Карен Хорни (1885-1952) е класик в неофройдизма, възникнал на основата на критиката и модернизирането на учението на Зигмунд Фройд. Постфройдисткото развитие на психоанализата довежда до появата на няколко течения в рамките на учението, едно от които оглавява Хорни. Нейната концепция се свежда до изучаване значението на културата в живота на обществото и човека, влиянието на културата върху психичното здраве и зависимостта на типа неврози от особеностите на културата. Тя е първата, която открито подлага на критика Фройдовата теза за женствеността , а четиринайсетте материала, написани от нея между 1922 г. и 1937 г. и отреждат честта на основоположник на женската психология.
Хорни се обявява срещу анатомичната обусловеност на женската психология, едиповия комплекс и неизбежната за всички последователност в развитието на стадиите на либидото. Тя противопоставя на фройдисткия биологизъм значението на културната основа и социалните отношения и е една от първите, оценили значението на общите социо-културни условия в развитието на личността и нейните неврози. В психоаналитичната си практика Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция между лекаря и пациента. Но във възгледите на двамата психолози има съществени разлики. Фройд подчертава негативните страни на човешката природа, като обръща по-малко внимание на моралните и интелектуалните аспекти; човекът е движен не от стремежа към самоусъвършенстване, а от стремежа към удоволствие; духовният и нравственият прогрес са обусловени от действията на инстинктите, адаптацията към средата, натиска на социалните норми; сферата на творчеството и морала е сублимация на природните инстинкти на човека. Фройд определя човешката природа като егоистична и агресивна, а добротата се проявява само като сдържащо начало на тази агресивност. Хорни се противопоставя на тази постановка, тя смята, че в естествения човешки характер съществуват искрена доброта и щедрост, наред с естествеността на егоизма и агресивността.

Продължава…