Перинаталната психология и изследванията на Станислав Гроф
Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.
Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътреутробното съзряване на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.
Изследванията в тази насока се наричат „перинатална психология“, чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф.
Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, С. Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с до родовия опит, а също и с опита от раждането – момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.
Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.