Логотерапията, или както я наричат някои автори, третата Виенска школа в психотерапията, се занимава със смисъла на човешкия живот и търсенето на този смисъл. Според логотерапията борбата за смисъла на живота е основна движеща сила за човека. Затова се говори за “стремеж към смисъла”, което се противопоставя на принципа на удоволствието – “стремежът към удоволствието”, върху който е концентрирана психоанализата на Фройд, а също в противовес на “стремежа към власт”, определян от адлеровата психология.

Стремежът към смисъла

Търсенето на смисъла на живота от човека е основна сила в живота му, а не “вторична рационализация” на инстинктивните влечения. Смисълът е уникален и специфичен, тъй като трябва да бъде и може да бъде осъществен само от този човек и само когато той стигне до разбирането на онова, което би могло да удовлетвори неговата собствена потребност от смисъл. Някои автори твърдят, че смисълът и ценноста не са нещо друго освен защитни механизми, реактивни образувания и сублимация. Но човек не живее, за да спаси своите “защитни механизми”, както и да умре заради своите “реактивни образувания”. Човек живее и умира заради спасяването на своите идеали и ценности.

Продължава…