Проявлението на женствеността в българската народна приказка „Златка, златното момиче“
Народните приказки са не само източник на универсална житейска мъдрост, завещана ни от нашите предци – вглеждайки се внимателно, ще се натъкнем на дълбоко познание, което не само отразява процеса на съзнателна индивидуация при главните герои, но също така ни посочва някои от сакралните принципи на битието.
В приказката „Златка, златното момиче“ се срещаме с двата основни архетипа, представляващи женската същност – съзидателната и разрушителната сила, Кали и Дурга, които ни биват представени от една страна чрез образите на „добрата“ майка и „лошата“ мащеха и от друга страна чрез образите на Златка и доведената й сестра.