Още от най-древни времена Луната е била символ на нашата неосъзната, непозната, тъмна, дълбока страна. Това е отразено както в юнгианската психоанализа, така и в повечето езотерични учения – астрологията, хиромантията, картите Таро, кабала. Луната управлява циклите на планетата и влияе върху емоционалното и физическото ни състояние, понякога неуловимо, друг път напълно осезаемо. Тя е свързана с колективното несъзнавано, архетипните образи, емоционалната памет на Земята, първичната водна стихия, въображението, фантазията, илюзиите.

Всички ние сме пристрастени под една или друга форма. Започвайки от „безобидни“ пристрастявания към работата, Интернет, кафето, шоколада, минавайки през цигарите, алкохола, лекарствата, секса, за да стигнем до сериозните зависимости към метамфетамини, хероин и други тежки наркотици. Кое е онова нещо, толкова дълбоко заложено в човешката природа, което ни тласка към пристрастяване? Какво изобщо значи да си пристрастен?

Коренът на думата е „страст“ – според тълковния речник – неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира.

Продължава…

Терминът „емоционална чума” няма никакъв дискриминиращ подтекст. Той не е свързан със съзнателно зло, морална или биологична дегенерация, аморалност и т.н. Организъм с вродени нарушения на подвижността, формира изкуствени форми на движение. Той куца или използва патерици. По подобен начин, ако присъщите му жизнени проявления се потискат, индивидът се движи през живота с помощта на това, което наричаме емоционална чума. Човекът, страдащ от емоционална чума е с осакатен характер. Емоционалната чума – това е хронична биопатия на организма. Тя води началото си от потискането на гениталната любов и е придобила размерите на епидемия, измъчваща Земята в продължение на много векове. Нямаме никакви основания да твърдим, че тя се предава по наследство от майката на детето. По-скоро емоционалната чума му се насажда от първите дни на живота. Това е епидемична болест, подобна на рака или шизофренията, само че с една съществена разлика – тя се проявява изключително в социалния живот. Шизофренията и ракът са биопатични продукти на емоционалната чума, присъстваща в социалния живот. Последствията от емоционалната чума се виждат както в в организмите, така и в обществения живот. Периодично, подобно на холерата, емоционалната чума придобива епидемични размери под формата на гигантски изблици на садизъм и престъпност – като например католическата инквизиция през средните векове или международния фашизъм в наши времена.
Ако не разглеждаме емоционалната чума като болест в прекия смисъл на думата, рискуваме да я лекуваме с полицейска палка, вместо със средствата на медицината и възпитанието. Характерна проява на емоционалната чума е именно провокацията на оклоните да използват полицейската палка – по този начин тя се самовъзпроизвежда отново и отново. Обаче, въпреки че представлява опасност за живота, полицейската палка не може да се справи с емоционалната чума.

Продължава…