Терминът „емоционална чума” няма никакъв дискриминиращ подтекст. Той не е свързан със съзнателно зло, морална или биологична дегенерация, аморалност и т.н. Организъм с вродени нарушения на подвижността, формира изкуствени форми на движение. Той куца или използва патерици. По подобен начин, ако присъщите му жизнени проявления се потискат, индивидът се движи през живота с помощта на това, което наричаме емоционална чума. Човекът, страдащ от емоционална чума е с осакатен характер. Емоционалната чума – това е хронична биопатия на организма. Тя води началото си от потискането на гениталната любов и е придобила размерите на епидемия, измъчваща Земята в продължение на много векове. Нямаме никакви основания да твърдим, че тя се предава по наследство от майката на детето. По-скоро емоционалната чума му се насажда от първите дни на живота. Това е епидемична болест, подобна на рака или шизофренията, само че с една съществена разлика – тя се проявява изключително в социалния живот. Шизофренията и ракът са биопатични продукти на емоционалната чума, присъстваща в социалния живот. Последствията от емоционалната чума се виждат както в в организмите, така и в обществения живот. Периодично, подобно на холерата, емоционалната чума придобива епидемични размери под формата на гигантски изблици на садизъм и престъпност – като например католическата инквизиция през средните векове или международния фашизъм в наши времена.
Ако не разглеждаме емоционалната чума като болест в прекия смисъл на думата, рискуваме да я лекуваме с полицейска палка, вместо със средствата на медицината и възпитанието. Характерна проява на емоционалната чума е именно провокацията на оклоните да използват полицейската палка – по този начин тя се самовъзпроизвежда отново и отново. Обаче, въпреки че представлява опасност за живота, полицейската палка не може да се справи с емоционалната чума.

Продължава…