Още от най-древни времена Луната е била символ на нашата неосъзната, непозната, тъмна, дълбока страна. Това е отразено както в юнгианската психоанализа, така и в повечето езотерични учения – астрологията, хиромантията, картите Таро, кабала. Луната управлява циклите на планетата и влияе върху емоционалното и физическото ни състояние, понякога неуловимо, друг път напълно осезаемо. Тя е свързана с колективното несъзнавано, архетипните образи, емоционалната памет на Земята, първичната водна стихия, въображението, фантазията, илюзиите.

Историите за герои са силно въздействащи и вечни. Те свързват нашия собствен копнеж, болка и страст с тези хора, живели преди нас, по такъв начин, че научаваме нещо за същността на това, какво означава да бъдеш човек, както и да бъдем свързани с големите цикли на природния и духовния свят. Митовете, които могат да придават значимост на нашия живот, са дълбоко първични  и архетипови и могат да всеят ужас в сърцата ни, но могат и да ни освободят от неавтентичен живот и да ни направят истински. Ако избегнем това, което Т. С. Елиът нарича този „първозданен ужас”, в сърцевината на живота ние се лишаваме от връзката си с интензивността и мистерията на живота. Откриването на нашата собствена връзка с такива вечни модели ни дава усещането за смисъл и  значимост дори в моментите на най-голямо страдание или отчужденост, а по този начин възвръща благородството на живота.

Продължава…