Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.

Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила:

–          Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.

–          Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.

И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.

–     Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.

Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:

–          Е, научи ли вече всичко?

–          Още не. – отговаряла тя.

Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата… И това се повтаряло – седмици, месеци, години…

Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:

–          Научи ли вече всичко?

–          Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.

Но старецът се усмихнал широко:

–          Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!

–          Как така? – учудила се жената.

–          Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката…

„Останете гладни. Останете неразумни“
Стив Джобс 

Щом попаднахте тук, предполагам, че сте от гладните и неразумните! Гладни за нови познания, нови хоризонти и нови идеи, неразумни що се отнася до общоприетата мъдрост, неспиращи да се движат в непознати посоки и смело приемащи предизвикателствата! Поздравявам ви!

Постарах се в моята кухня да приготвя за вас смесица от приказки, притчи и най-различни истории, които, вярвам, ще ви стоплят, както стоплиха мен!