Категория: Приказки за душата

Из „Дао Дъ Дзин“

Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.

No Comments Categories: Стихотворения Tags: Етикети:

Въздишки – Джани Родари

Със гласец учтив и тих,

все така със „бих“ и „бих“

нещастното, горкото

Условно Наклонение

въздиша от креслото

в безводно настроение:

— БИХ отишло в Лисабон…

БИХ пътувало с балон…

БИХ могло на скок висок

сто атлета да надскоча…

БИХ записало нов рок

на касета и на плоча…

Само дето туй „АКО“

ми е хвърлило око

и след всяко „БИХ“, уви,

по петите ми върви:

БИХ могло, АКО умеех…

БИХ дошло, АКО посмеех…

Да, каквото да говоря,

то ми пречи да го сторя! —

Просто е за съжаление

това Условно Наклонение:

тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —

БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!

No Comments Categories: Стихотворения

Да спреш болката

Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила:

–          Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.

–          Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.

И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.

–     Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.

Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:

–          Е, научи ли вече всичко?

–          Още не. – отговаряла тя.

Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата… И това се повтаряло – седмици, месеци, години…

Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:

–          Научи ли вече всичко?

–          Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.

Но старецът се усмихнал широко:

–          Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!

–          Как така? – учудила се жената.

–          Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката

No Comments Categories: Приказки и притчи Tags: Етикети:

Кухня за душата

„Останете гладни. Останете неразумни“
Стив Джобс 

Щом попаднахте тук, предполагам, че сте от гладните и неразумните! Гладни за нови познания, нови хоризонти и нови идеи, неразумни що се отнася до общоприетата мъдрост, неспиращи да се движат в непознати посоки и смело приемащи предизвикателствата! Поздравявам ви!

Постарах се в моята кухня да приготвя за вас смесица от приказки, притчи и най-различни истории, които, вярвам, ще ви стоплят, както стоплиха мен!

 

No Comments Categories: Приказки за душата Tags: Етикети: