Понякога ни се струва, че знаем всичко за своя характер и точно можем да предвидим как ще реагираме на всяка ситуация. Съществуват обаче експерименти, които доказват, че психиката ни е много по-сложна, отколкото си мислим.
Ето седем примера, които разкриват, че несъзнаваното у хората е повече, отколкото те си мислят.
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.
Eдна от основните форми на страх е страхът да станеш самостоен Аз, който бива преживяван като отпадане от защитеността. Желанието за близост и контакт, копнежът да можеш да обичаш и да бъдеш обичан, принадлежи към нашата същност и е един от признаците на човешкото изобщо. Когато обичаме, ние се стремим да направим обичания човек щастлив; ние се вчувстваме в него, искаме да отгатнем желанията му, мислим повече за другия, отколкото за нас самите, можем да забравим себе си и да преживеем ощастливяващия обмен на даване и получаване, който претопява двама ни в едно Ние, снемащо поне за мигновение разделеността на индивидите. Праобразът на такава любов е отношението майка-дете и навярно всяка любов се опитва наново да го пресъздаде, наново да открие онова, което сме преживели в най-ранното детство: да се чувстваме безусловно обичани, просто такива, каквито сме и да знаем, че нашето биване, това, което можем да дадем, което сме, може да направи и другия щастлив. Ние носим в себе си като заложба способността да обичаме; но за да се разгърне, тя трябва да бъде заговорена, събудена. Така любовта, която сме получили, ни дава не само чувството за нашата собствена ценност, тя прави възможна готовността ни за любов, желаеща да върне полученото.
Ерих Фром (1900-1980) е един от най-блестящите мислители на XX век в областта на психологията, философията и социалните науки.
Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг, в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. След като напуска Германия през 1932 година, чете лекции в Мексико, където е професор по психоанализа в Националния университет, а също и в Съединените щати – в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркския университет. Неговите книги, превърнали се в класика на психологическата и психоаналитичната литература, продължават да бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света; „Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, и много други. Фром посочва причините за индивидуалните неврози и психически разстройва във всеобщата лудост, заложена в самата организация на обществения живот.
Редица психотерапевтични методи подчертават важността на онова, което изразява тялото ни като ключ към психодиагностиката.
Представете си следната ситуация:
Ваш приятел/приятелка току-що ви е съобщил, че ви изоставя заради вашата най-добра приятелка/приятел. Обърнете внимание на вашите телесни реакции. Ще усетите спазъм в гърдите, учестено дишане, напрежение в мускулите на челюстта, ръцете и краката.
Според привържениците на телесната терапия, дори съзнателно да не се борите със стресовата ситуация, вашето тяло автоматично реагира на нея. Това, което преживявате, си личи чрез начина, по който се движите, дишате, управлявате своите мускули, а също и чрез болестите, от които страдате.
Откакто съществува психотерапията, никой не е дал отговор на фундаменталния въпрос кои психотерапевтични методи и техники са най-ефективни.
Още през 60-те години на 20-ти век се провеждат множество изследвания, чиято цел е да изяснят кой от известните видове психотерапия е най-успешен. Както може да се очаква, се оказва, че нито един от тях няма някакви особени преимущества. Едновременно с това става ясно, че състоянието на клиента се подобрява толкова по-бързо, колкото по-емпатичен е психотерапевтът.
Терапията се случва чрез общуването, сякаш чрез душата на психотерапевта.
Френският психоаналитик Леон Шерток смята, че именно желанието на клиента да се излекува е основният, решаващ фактор в лечението му.
М. Ериксон често сравнява психотерапията с пиленце, което почуква в яйцето – никой не знае при кое почукване то ще излезе, но всеки фермер е наясно, че ако прекалено много му се помага, то ще умре. По същия начин човек трябва сам да излезе от яйцето на своите проблеми. Работата на терапевта е да помогне на клиента да стигне до собствените си вътрешни ресурси.
Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Продължава…
Какъв е добрият психологически филм? Определението за психологически филм е филм, който директно се отнася за психологическа тема или умствено разстройство и/или използва психологически концепции или психологическа тематика като част от сюжета.
1. Полет над кукувиче гнездо
(One Flew Over the Cuckoo’s Nest)
„Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1975 г. и е по книгата на Кен Киси със същото заглавие. Джак Никълсън е в главната роля във филма като Рандъл П. Макмърфи, човек, който неволно е приет в клиника за психичноболни.
Във филма се разглежда системата на заведенията за психичноболни в периода, в който се развива сюжета и как тази система се използва като средство за контрол на обществото. Дали героят на Никълсън е психичноболен или просто има проблеми с властите? Няма съмнение, че Джак изпъква и се опъва на системата винаги, когато има възможност, но дали това го прави болен? Може би просто изпитва истинско удоволствие от живота.
Заради актьорската игра, социалния коментар и екзистенциалната дилема, наистина си заслужава да гледате този филм!
Кожата, която включва косата и ноктите, е един от най-големите и най-забележителните органи в тялото. Тя е водоустойчива, миеща се, еластична, самовъзстановяваща се и осезателна. Предпазва ни от загуба на вода и поемане на вода, като същевременно ни позволява да дишаме; защитава ни от инфекции и досег с чужди вещества и регулира телесната ни температура.
През кожата ние опознаваме света и той ни опознава чрез нея. Кожата пламва от гняв или срам, изчервява се от любов или смущение, пребледнява от шок, настръхва от студ и очакване или се поти от усилие или страх. Всяка емоция поражда реакция в кожата, която може да бъде измерена електрически. Както пише Джозеф В. Клаудер, “Душата влияе на кожата по-силно от всеки друг орган…Кожата е орган, който по значението си в изразяването на емоциите е сравним само с очите”.
Може би знаете историята за фермера, който живеел в едно отдалечено селце и който един ден открил, че кравата му е изчезнала от пасището. Търсейки кравата, фермерът срещнал един свой съсед, който го попитал къде отива. Когато отговорил, че кравата му се е загубила, съседът поклатил глава и казал:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил. На хълмовете, отвъд обработваните ниви, той намерил кравата си да пасе до един прекрасен кон и когато я повел към дома си, конят тръгнал след нея.
На следващата сутрин съседът му наминал да види дали кравата се е намерила. Видял я да пасе редом с един хубав кон и попитал фермера какво се е случило. Фермерът обяснил, че конят последвал кравата до дома и съседът възкликнал:
– Какъв добър късмет!
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да си гледа работата.
На следващия ден синът на фермера се завърнал у дома си, след като се уволнил от армията. Той веднага се опитал да яхне хубавия кон, но бил хвърлен на земята и си счупил крака. Когато съседът минавал покрай тяхната къща на път за пазара и видял, че младежът седи на оградата с гипсиран крак, а бащата копае в градината, попитал какво се е случило. Когато му казали, поклатил глава.
– Имал си лош късмет – казал той.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да копае.
На следващия ден армейската част, където служил младежът, се задала по пътя. През нощта била обявена война и те тръгнали да се бият. Когато се разбрало, че синът на фермера не може да се присъедини към тях, съседът се провикнал през оградата към нивата на фермера и му казал, че така поне няма вероятност да загуби сина си във войната.
– Това е добър късмет – извикал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да оре.
Същата вечер фермерът и синът му седнали да вечерят, но след няколко хапки синът се задавил с една пилешка кост и умрял. На погребението съседът сложил ръка на рамото на бащата и казал тъжно:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и поставил сноп цветя до ковчега.
..: По-късно същата седмица съседът дошъл да каже на фермера, че цялата част, където служил синът му, била избита.
– Поне беше при сина си, когато той умря. Това е късмет – казал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът, а съседът продължил към пазара.
И тъй нататък…