Още от най-древни времена Луната е била символ на нашата неосъзната, непозната, тъмна, дълбока страна. Това е отразено както в юнгианската психоанализа, така и в повечето езотерични учения – астрологията, хиромантията, картите Таро, кабала. Луната управлява циклите на планетата и влияе върху емоционалното и физическото ни състояние, понякога неуловимо, друг път напълно осезаемо. Тя е свързана с колективното несъзнавано, архетипните образи, емоционалната памет на Земята, първичната водна стихия, въображението, фантазията, илюзиите.

Народните приказки са не само източник на универсална житейска мъдрост, завещана ни от нашите предци – вглеждайки се внимателно, ще се натъкнем на дълбоко познание, което не само отразява процеса на съзнателна индивидуация при главните герои, но също така ни посочва някои от сакралните принципи на битието.

В приказката „Златка, златното момиче“ се срещаме с двата основни архетипа, представляващи женската същност – съзидателната и разрушителната сила, Кали и Дурга, които ни биват представени от една страна чрез образите на „добрата“ майка и „лошата“ мащеха и от друга страна чрез образите на Златка и доведената й сестра.

Продължава…