Ерих Фром (1900-1980) е един от най-блестящите мислители на XX век в областта на психологията, философията и социалните науки.

Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг, в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. След като напуска Германия през 1932 година, чете лекции в Мексико, където е професор по психоанализа в Националния университет, а също и в Съединените щати – в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркския университет. Неговите книги, превърнали се в класика на психологическата и психоаналитичната литература, продължават да бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света; „Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, и много други. Фром посочва причините за индивидуалните неврози и психически разстройва във всеобщата лудост, заложена в самата организация на обществения живот.

Продължава…

Фактът, че някой ни харесва, увеличава вероятността и ние да го харесаме. Да разгледаме тази зависимост по-внимателно: представете си, че на коктейл за първи път срещнете млад мъж и влезете в оживен разговор с него. След известно време се извинявате и се отдалечавате, за да си напълните чашата. Когато се връщате, той е с гръб, погълнат в разговор с трети човек — и говори за вас. Естествено е да поспрете и се вслушате в разговора. Очевидно това, което той каже за вас, ще повлияе върху отношението ви към него. Без съмнение той няма никакви задни мисли; той дори не знае, че вие слушате разговора. Така, ако той съобщи на събеседника си, че сте му направили силно впечатление, харесва ви и ви намира интелигентен, остроумен, очарователен, мил, честен и обаятелен, има вероятност това да увеличи симпатията ви към него. От друга страна, ако каже, че не сте му направили впечатление, не сте му симпатичен, счита ви за досаден, отегчителен, нечестен, глупав и вулгарен, смятам, че това ще намали симпатията ви към него.

Продължава…