Категория: Психотерапия

Връзката между зависимостите и духовността

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com

Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“

Продължава…

Основи на телесната психотерапия

Редица психотерапевтични методи подчертават важността на онова, което изразява тялото ни като ключ към психодиагностиката.

Представете си следната ситуация:
Ваш приятел/приятелка току-що ви е съобщил, че ви изоставя заради вашата най-добра приятелка/приятел. Обърнете внимание на вашите телесни реакции. Ще усетите спазъм в гърдите, учестено дишане, напрежение в мускулите на челюстта, ръцете и краката.

Според привържениците на телесната терапия, дори съзнателно да не се борите със стресовата ситуация, вашето тяло автоматично реагира на нея. Това, което преживявате, си личи чрез начина, по който се движите, дишате, управлявате своите мускули, а също и чрез болестите, от които страдате.

Продължава…

Тайните на успешните психотерапевти

Откакто съществува психотерапията, никой не е дал отговор на фундаменталния въпрос кои психотерапевтични методи и техники са най-ефективни.

Още през 60-те години на 20-ти век се провеждат множество изследвания, чиято цел е да изяснят кой от известните видове психотерапия е най-успешен. Както може да се очаква, се оказва, че нито един от тях няма някакви особени преимущества. Едновременно с това става ясно, че състоянието на клиента се подобрява толкова по-бързо, колкото по-емпатичен е психотерапевтът.

Терапията се случва чрез общуването, сякаш чрез душата на психотерапевта.

Френският психоаналитик Леон Шерток смята, че именно желанието на клиента да се излекува е основният, решаващ фактор в лечението му.

М. Ериксон често сравнява психотерапията с пиленце, което почуква в яйцето – никой не знае при кое почукване то ще излезе, но всеки фермер е наясно, че ако прекалено много му се помага, то ще умре. По същия начин човек трябва сам да излезе от яйцето на своите проблеми. Работата на терапевта е да помогне на клиента да стигне до собствените си вътрешни ресурси.

Продължава…

Томас Харис: Транзакционен анализ – Родителят, Възрастният и Детето

В началото на своята работа по разработването на Транзакционния анализ Ерик Бърн установява, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.
Можем да установим такива резки промени във всеки: малкото момченце, което избухва в плач, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуда, когато телефонът най-сетне звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава съобщение за служебен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се променя по този начин, е все същият човек, ако се има предвид структурата на костите, кожата и дрехите. Така че какво се е променило вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Продължава…

Свагито Лийбермайстер: Дзен-консултиране или защо „да бъдеш“ е много повече от „да правиш“

Свагито Р. Лийбермайстер е роден в Германия през 1957 г. и е дипломиран психолог от Мюнхенския университет с над 25-годишна практика като терапевт. В практиката си използва широк спектър от терапевтични подходи, включително телесноориентирани методи за дълбок масаж, неорайхианска терапия, енергийни методи, консултиране и Семейни констелации. Последовател е на индийския мистик Ошо и интересите му са съсретодочени върху комбинирането на медитативните подходи с психотерапията.

В книгата си „Дзен консултиране – медитативен подход за работа с хора” Свагито Лийбермайстер представя начин на консултиране, изграден върху медитацията. Той изследва основните аспекти на духовния подход към терапията, отвъд методите и техниките, като се фокусира върху същността на процеса, чрез който се случват личностното развитие и трансформацията.

Продължава…

Кратка история на психотерапията

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…