Всички ние сме пристрастени под една или друга форма. Започвайки от „безобидни“ пристрастявания към работата, Интернет, кафето, шоколада, минавайки през цигарите, алкохола, лекарствата, секса, за да стигнем до сериозните зависимости към метамфетамини, хероин и други тежки наркотици. Кое е онова нещо, толкова дълбоко заложено в човешката природа, което ни тласка към пристрастяване? Какво изобщо значи да си пристрастен?

Коренът на думата е „страст“ – според тълковния речник – неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира.

Продължава…

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com

Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“

Продължава…

Живеем във време, когато модерната медицина непрекъснато ни представя нови и нови свидетелства за своите възможности и способности, граничещи с чудото. И заедно с това, все по-силно извисяват глас онези, които изразяват принципното си недоверие към тази модерна и едва ли не вездесъща медицина. Все по-голям става и броят на хората, проявяващи повече доверие както към някои древни, така и към съвременните методи на природолечението или хомеопатията, отколкото към методите на високонаучната академична медицина.

Продължава…

За съжаление, изразяването на гнева на глас у нас си остава социално неприемливо поведение. Нищо не ни вбесява повече от съветите да се вземем в ръце и да не се дразним. Но задушаването на гнева за жалост далеч не е най-доброто решение, защото спотаените емоции рано или късно ще избухнат – с по-голяма сила от обикновено.  Гневът винаги е реакция на някакъв дразнител. Емоционалната раздразнителност е мигновена, трудно се контролира и най-важното – в повечето случаи е неадекватна на дразнителя.
Склонността към раздразнителност се определя от типа нервна система- способността ни да се вбесяваме е заложена в нас от природата в различна степен. За което обаче не бива да виним природата – отделният човек може да развие или да игнорира заложеното в него.
Какви са причините за повишената раздразнителност и как да се справим с нея? Гневът не само може да опустошава и разрушава здравето, но и да бъде силен импулс за действие. Могат ли емоциите да действат в наш интерес?

Продължава…

Ключов фактор за развитието на психосоматични заболявания най-често се явява психосоциалият стрес под формата на социална неуреденост, промяна в социалния статус, урбанизацията, географската и социалната мобилност, неблагоприятната ситуация при трудовата заетост, недоволство от работата, драматични жизнени събития (загуба на близки, скръб, отчаяние, депреси и безнадеждност). Реакцията на пациента спрямо психосоциалния стрес зависи от това какво значение отдава на събитието, от умението адекватно да реагира и преживее стреса, от адаптационните му възможности. Доказано е, че заболеваемостта се увеличава при промяна на емоционалното равновесие на пациентите, когато те възпримат живота си като неудовлетворителен, заплашителен, непоносим, конфликтен и не могат да се справят с него.
Емоционалното и интелектуалното състояние играе важна роля както при възприемането на болестите, така и при лечението. Активното и позитивно участие на пациентите може да повлияе върху болестта, резултатите от лечението и качеството на живота им.

Продължава…

Нека започнем с един невероятен факт.
Годината е 1898 г. Индустриалната революция набира скорост. Фармакологичната също. Който има нюх към парите, надушва огромните възможности за печалба от здравословното състояние на хората. През 1898 г. немската фармацевтична фирма “Байер АГ” изобретява препарат, лекуващ според тогавашната реклама, буквално от всички болести. Той се разпространява с тонове по аптеките в много страни и добива огромна популярност. Специалистите от фирмата са на върха на славата години наред, докато един ден целият свят разбира истинското лице на това “лекарство”. Оказва се, че то е силен наркотик и отрова за мозъка. Името му става печално известно – хероин. “Лекарството” престава да бъде такова, но вече е свършило пъкленото си дело – много хора са с увредена нервна система и под негова зависимост.
Удивителното и почти невероятното в тази и стория е, че “героят” в нея, хероинът – най-унищожителният и заробващ наркотик, който ни е познат – добива толкова масово, легално разпространение. Историята с този медикамент на Байер е дълбоко емблематична. Тя показва как съвременната наркотизация вече се ражда в химическите реторти (хероинът е синтетитизиран в лаборатория) на фармацевтичните гиганти и как се разпространява чрез ловки манипулационни рекламни ходове. Това е един нов етап от историята на наркотизацията на света в огромни мащаби, съответстващи на глобалната индустриализация.
И днес, повече от век след описаната хероинизация на света, сме свидетели на безброй подобни доброжелателни на вид, но всъщност жестоки експерименти с човечеството, в които участват на първо място големите фармацевтични, хранителни и тютюневи компании.

Продължава…