Категория: Приложна психология

Да се научим да управляваме гнева

670px-Control-Anger-Outbursts-Step-01За съжаление, изразяването на гнева на глас у нас си остава социално неприемливо поведение. Нищо не ни вбесява повече от съветите да се вземем в ръце и да не се дразним. Но задушаването на гнева за жалост далеч не е най-доброто решение, защото спотаените емоции рано или късно ще избухнат – с по-голяма сила от обикновено.  Гневът винаги е реакция на някакъв дразнител. Емоционалната раздразнителност е мигновена, трудно се контролира и най-важното – в повечето случаи е неадекватна на дразнителя.
Склонността към раздразнителност се определя от типа нервна система- способността ни да се вбесяваме е заложена в нас от природата в различна степен. За което обаче не бива да виним природата – отделният човек може да развие или да игнорира заложеното в него.
Какви са причините за повишената раздразнителност и как да се справим с нея? Гневът не само може да опустошава и разрушава здравето, но и да бъде силен импулс за действие. Могат ли емоциите да действат в наш интерес?

Продължава…

Седем психологически експеримента, които разкриват колко малко знаем за самите себе си

leleПонякога ни се струва, че знаем всичко за своя характер и точно можем да предвидим как ще реагираме на всяка ситуация. Съществуват обаче експерименти, които доказват, че психиката ни е много по-сложна, отколкото си мислим.
Ето седем примера, които разкриват, че несъзнаваното у хората е повече, отколкото те си мислят.

Продължава…

Десет велики психологически филми

Какъв е добрият психологически филм? Определението за психологически филм е филм, който директно се отнася за психологическа тема или умствено разстройство и/или използва психологически концепции или психологическа тематика като част от сюжета.

1. Полет над кукувиче гнездо
(One Flew Over the Cuckoo’s Nest)

„Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1975 г. и е по книгата на Кен Киси със същото заглавие. Джак Никълсън е в главната роля във филма като Рандъл П. Макмърфи, човек, който неволно е приет в клиника за психичноболни.
Във филма се разглежда системата на заведенията за психичноболни в периода, в който се развива сюжета и как тази система се използва като средство за контрол на обществото. Дали героят на Никълсън е психичноболен или просто има проблеми с властите? Няма съмнение, че Джак изпъква и се опъва на системата винаги, когато има възможност, но дали това го прави болен? Може би просто изпитва истинско удоволствие от живота.
Заради актьорската игра, социалния коментар и екзистенциалната дилема, наистина си заслужава да гледате този филм!

Продължава…

1 Comment Categories: Приложна психология Tags: Етикети:,

Как да станеш господар на себе си

Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название го наречете „собствената ви смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът — главоломно кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.

Продължава…

Фрейлинг – що е то?

Фрейлингът е чаровна технология на човешките отношения. Искате ли да оказвате влияние върху хората, за да постигнете успехи? Това е най-неефикасният и твърде съмнителен начин. Не е нужно да прилагате натиск върху околния свят. Ще се убедите, че светът върви насреща ви с отворени обятия. Хората ще почувстват необяснима симпатия към вас.

Откажете се от намерението да получите, заменете го с намерението да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.

Свикнали сме да измерваме успехите в живота си, от една страна, с равнището на постиженията си, а от друга – с обема на натрупалите се проблеми. Транссърфингът ни помага не да се борим с проблемите и дори не толкова да ги решаваме, колкото да не се сблъскваме с тях. Целите се постигат пак по нетривиален начин – с помощта на външното намерение. Така или иначе, проблемите и постиженията, се раждат в отношенията с хората, било то лични или делови.

Какво движи хората? Вътрешното намерение. Така че използвайте намерението им, вместо да използвате своето. Откажете се от своето и позволете на външното намерение да пусне механизма на вътрешното намерение на другите. За да получи желаното от външния свят, на външното намерение му е достатъчно да помръдне малкия си пръст, защото то самото нищо не желае и не прави, а позволява да работи вътрешното, настроено към света. Използвайте вътрешното намерение на хората за постигане на своите цели.

Продължава…

Привличането: защо хората се харесват? – трета част

Фактът, че някой ни харесва, увеличава вероятността и ние да го харесаме. Да разгледаме тази зависимост по-внимателно: представете си, че на коктейл за първи път срещнете млад мъж и влезете в оживен разговор с него. След известно време се извинявате и се отдалечавате, за да си напълните чашата. Когато се връщате, той е с гръб, погълнат в разговор с трети човек — и говори за вас. Естествено е да поспрете и се вслушате в разговора. Очевидно това, което той каже за вас, ще повлияе върху отношението ви към него. Без съмнение той няма никакви задни мисли; той дори не знае, че вие слушате разговора. Така, ако той съобщи на събеседника си, че сте му направили силно впечатление, харесва ви и ви намира интелигентен, остроумен, очарователен, мил, честен и обаятелен, има вероятност това да увеличи симпатията ви към него. От друга страна, ако каже, че не сте му направили впечатление, не сте му симпатичен, счита ви за досаден, отегчителен, нечестен, глупав и вулгарен, смятам, че това ще намали симпатията ви към него.

Продължава…

Привличането: защо хората се харесват? – втора част

Характеристики на личността

Има няколко характеристики на личността, които определят до каква степен ще е харесван един човек. На следващите страници ще разгледаме две от най-важните особености: компетентността и физическата привлекателност.

Компетентност

Изглежда очевидно, че при равни други условия, колкото по-компетентен е човек, толкова повече ще го харесаме. Това вероятно е резултат от потребността на хората да са прави; а възможността ни да сме прави ще е по-голяма, ако се заобиколим с много способни и висококомпетентни хора. Но — както ще се убедим в тази глава — факторите, които определят междуличностното привличане, често имат сложен характер и не могат да се обяснят по прост начин. Що се отнася до компетентността, в специалната литература има редица очевидно парадоксални данни; те показват, че в групи за решаване на задачи най-популярни обикновено не са тези участници, които са считани за най-компетентни и за най-добри „генератори” на идеи. Как можем да си обясним този очевиден парадокс?

Продължава…

Привличането: защо хората се харесват? – първа част

Какво знаем за факторите, които стават причина един човек да хареса друг човек?
Почти сигурно е, че този въпрос съществува още от древни времена. Първият любител социален психолог, който вероятно е живял в пещера, несъмнено се е питал какво да направи, за да накара човека от някоя съседна пещера да го харесва повече или да го мрази по-малко — или поне да го накара да не го удря с тоягата по главата. Вероятно той е оголвал зъбите си, за да покаже на съседа си, че има работа с як човек, който би могъл да отхапе парче месо от крака му, ако съседът се държи агресивно. За щастие този прост жест е оказал въздействие и оголването на зъбите, днес наричано усмивка, постепенно се е развило в социална условност — в начин да убедим хората да не ни причиняват зло, а може би дори да ни обичат. Чарлз Дарвин разглежда по интересен начин това явление в малка книжка, озаглавена „За изразяване на чувства при хората н животните“ (The Expression of Emotions in Man and Animals).
Няколко хиляди години по-късно хората все още разсъждават кои са факторите, определящи привличането — как да направим така, че човекът от съседния чин, съседната сграда или съседната държава да ни харесва повече или поне да не ни унижава, или да не се опитва да ни унищожи.

Продължава…

Невро-лингвистично програмиране

Невро-лингвистичното програмиране е бързо развиващо се направление в приложната психология, една от главните задачи на което е установяването на ефективна комуникация между хората. Умението правилно да се общува е сериозен проблем за много хора, затова развитието на креативното мислене, овладяването на техниката на общуване и взаимодействие, умението да самоконтролираш, както и контролирането на другите хора днес е приоритетна задача на практическата психология и в частност на НЛП. Невро-лингвистичното програмиране е изкуство и наука за съвършенството. Как да се научат на това умение другите хора?

Продължава…