Понякога ни се струва, че знаем всичко за своя характер и точно можем да предвидим как ще реагираме на всяка ситуация. Съществуват обаче експерименти, които доказват, че психиката ни е много по-сложна, отколкото си мислим.
Ето седем примера, които разкриват, че несъзнаваното у хората е повече, отколкото те си мислят.
1. Способни сме към жестокост, ако сме поставени в подходяща ситуация
През 2000 г. художникът Марко Еваристи направил следния опит: посетителите в неговата галерия можели да разгледат десет блендера, които били превърнати в импровизирани аквариуми – във всеки от тях плувала златна рибка. Всеки посетител можел да унищожи рибката, просто като натисне един бутон… След час, един посетител убил една от златните рибки – електричеството било изключено, дошла полиция, а директорът на галерията бил обвинен в жестоко отношение към животните и бил глобен. Ето как участниците сами създали извънредната ситуация, а един не издържал и натиснал копчето…
2. Ние изкривяваме реалността на базата на нашите представи за себе си.
През 1993 г. учени от Охайо гримирали няколко жени, като нарисували на лицата им огромни уродливи белези. Дали на жените огледала да се видят и им казали, че им предстои среща с непознати хора. След това уж нанесли защитен крем, но всъщност измили „белезите”, без да предупредят за това участничките в експеримента. След срещата много от жените разказали, че били подложени на различни форми на дискриминация и посочили какви думи и действия използвал събеседникът им, за да ги обиди. Макар че на никое от лицата на доброволките не се виждали „белези” (тъй като те били премахнати), мисълта за тях се оказала толкова силна, че те се почувствали жертви на дискриминация.
3. Забелязваме твърде малко от заобикалящата ни действителност
В този експеримент един актьор се доближил до един пешеходец и го попитал за пътя. Докато двамата се обяснявали, между тях преминали работници, носещи една врата, която за няколко секунди разделила актьора и пешеходеца. Актьорът бил сменен и пред пешеходеца се оказал друг човек, който се различавал от първия актьор по ръст, дрехи, прическа и глас. Пешеходецът не забелязал смяната. Тази „слепота за промените” показва колко изборно е нашето възприятие.
4. Силата на волята влияе пряко на нашите успехи
Експериментът с бонбона бил проведен преди 40 години.
По-късно станало ясно, че децата в предучилищна възраст, които можели да изчакат по-дълго време, рядко имали проблеми с поведението, наркотиците и теглото, когато вече били в горните класове, в сравнение с децата, които не можели да изчакат.
Учените продължили това изследване с група възрастни, които днес са над 40 години. Показали им картинка на екрана на компютър и те трябвало да решат определени задачи. Онези, на които не достигали сила на волята в детството, и като възрастни се справяли със задачите по-трудно, тъй като отвличали вниманието си.
Учените подчертават, че недостигът на сила на волята не означава, че интелектът е неразвит и че в някои случаи отказът от удоволствието може да бъде неправилен избор. „Защото точно хората, които следват своите емоционални импулси, стават велики пътешественици или предприемачи…” – пише авторът на статията Майя Салавиц.
5. Ние сме по-жестоки, отколкото си мислим
Мазето на Станфордския университет било оборудвано като затвор и поканали за експеримент мъже доброволци. На базата на жребий студентите доброволци били разделени в две групи по 12 души – едните „надзиратели”, другите – „затворници”. Преди експеримента доброволците били изследвани за психическа устойчивост и състояние на здравето. Участниците и в двете групи получавали еднакво заплащане. Експериментът трябвало да продължи четири седмици. „Затворниците” получили затворническо облекло, дали им номера и ги лишили от имената им. „Надзирателите” били облечени в униформи на истински надзиратели, дали им дрехи и очила, които скривали очите им. Задачата им била една – да наблюдават „затворниците”, без да употребяват сила.
На втория ден „затворниците” се разбунтували и за да прекратят бунта, „надзирателите” използвали прожарогасители. Скоро „надзирателите” принудили „затворниците” да спят голи на цимента, дори нямали право да се къпят.
Садистки наклонности и жестокост показал всеки трети „надзирател” , някои открито се гаврели с арестантите. След една седмица се наложило експериментът да бъде прекратен. Много „надзиратели” съжалявали, че той бил прекратен преждевременно.
6. Авторитетът за нас означава повече от моралните норми
Колко страдания са готови да причинят обикновените хора на други, ако това влиза в задълженията им?
В експеримент на Йелския университет един „ученик” трябвало да решава задачи, а „учителят” трябвало да го проверява и наказва за всяка грешка с електрически импулс. Разбира се, „ученикът” бил само актьор и давал вид, че получава електрошокове. „Учителят” влизал в друга стая, в която имало генератор с лостове, на които било написано напрежението, т.е. той осъзнавал колко е опасен токът за доброволеца. „Учителят” трябвало да започне от 15 волта и постепенно да стигне до 450 волта. Когато се стигало до най-силния удар, експериментаторът искал „учителят” да продължи да използва последния лост.
Ако „учителят” се съмнявал, експериментаторът го молел да продължи, като всеки път посочвал все по-силни аргументи, че това е необходимо на експеримента. „Учителят” бил убеждаван, че „ученикът” няма да получи сериозни травми.
Резултатите показали, че повечето „учители” (26 от 40) продължавали послушно да използват максималното напрежение (450 волта), до момента, когато експериментаторът решавал да приключи експеримента.
Този опит показва пълната готовност на нормални възрастни хора да направят всичко, което им заповяда авторитетът.
7. Нашите убеждения ни пречат да възприемем реалността
Артър Елисън, професор по електротехника и любител на шегите, решил да завърши една своя лекция с игра. Той помолил групата доброволци, някои от които били негови колеги професори, да се съсредоточат върху желязната ваза на масата. Те трябвало да се опитат с усилието на разума си да я накарат да левитира. И успели – вазата се издигнала над масата. Елисън не бил учуден; той й помогнал да левитира с помощта на електромагнит.
След това мненията за причините на това явление се разделили. Един от участниците посочил, че видял някаква сива субстанция, която помогнала на вазата да левитира. Друг участник в опита твърдял, че нищо не се е случило и че вазата не е мръднала от мястото си. Двамата „редактирали” реалността на базата на убежденията си – и сбъркали.