Десет велики психологически филми

Какъв е добрият психологически филм? Определението за психологически филм е филм, който директно се отнася за психологическа тема или умствено разстройство и/или използва психологически концепции или психологическа тематика като част от сюжета.

1. Полет над кукувиче гнездо
(One Flew Over the Cuckoo’s Nest)

„Полет над кукувиче гнездо“ излиза през 1975 г. и е по книгата на Кен Киси със същото заглавие. Джак Никълсън е в главната роля във филма като Рандъл П. Макмърфи, човек, който неволно е приет в клиника за психичноболни.
Във филма се разглежда системата на заведенията за психичноболни в периода, в който се развива сюжета и как тази система се използва като средство за контрол на обществото. Дали героят на Никълсън е психичноболен или просто има проблеми с властите? Няма съмнение, че Джак изпъква и се опъва на системата винаги, когато има възможност, но дали това го прави болен? Може би просто изпитва истинско удоволствие от живота.
Заради актьорската игра, социалния коментар и екзистенциалната дилема, наистина си заслужава да гледате този филм!

2. Портокал с часовников механизъм
(A Clockwork Orange)

„Портокал с часовников механизъм“ по книгата на Антъни Бърджис е заснет през 1971 г., а в главната роля като Алекс Деларж е Малкъм Макдауъл, млад размирник и нарушител. Макдауъл и бандата му извършва най-различни престъпления и щуротии като сбивания, вандалщини, бягане от училище и такива подобни. Една нощ те открадват кола и отиват да се повозят. Извършват брутален взлом в къща, изнасилват жената и пребиват жестоко съпруга и. Макдауъл е заловен.
Тук започва интересното от психологична гледна точка. Макдауъл е поставен в строга програма за модификация на поведението, която използва техника, наречена обучение на отвращението. Всеки път, когато след обучение героят на Макдаугъл се излата на насилие, той се разболява. Следователно, той се принуждава да избягва да се замесва в насилие, за да не се разболява.
Филмът поражда множество въпроси: наистина ли искаме да прибегнем до такава тактика при превъзпитанието на престъпници? Дали повече вредим, отколкото помагаме? Дали степента на насилие в обществото зависи от колективното отвращение към него или по-скоро силните преследват слабите?
Заради страховитото естество на филма и използването на бихевиоризма, да не говорим за социалния коментар на насилието в обществото – гледайте този филм!

3. 12 Маймуни
(12 Monkeys)

Действието на „12 маймуни“, с режисьор Тери Гилиам и в главните роли Брус Уилис, Маделин Стоу и Брад Пит, се развива в един постапокалиптичен свят, в който Брус е изпратен назад във времето, за да спре този, който е разпространил вирус, унищожаващ света.
Психологическата загадка на „12 маймуни“ е въпросът „Кое е реално?“ Откъде знаем дали някой наистина е психично болен или не? Как можем да докажем, че Бог наистина не говори на някои хора? Уилис и Стоу развиват нещо, което прилича на умствено разстройство, познато като folie a deux, споделена фантазия или заблуждение на двама или повече души.
Актьорската игра в „12 маймуни“ е великолепна. Играта на Брад Пит като шизофреник е изключителна. Съмнението в реалността е сложна тема, но „12 маймуни“ се справя!

4. Обикновени хора
(Ordinary People)

„Обикновени хора“ (1980 г.) с режисьор Робърт Редфорд и в главните роли Тимоти Хътън, Джът Хирш, Доналд Съдърланд и Мери Тайлър Мур, е за един тийнейджър, който се възстановява от депресия и опит за самоубийство след катастрофа с лодка, която отнема живота на брат му.
„Обикновени хора“ е една отлична история за това колко сложна може да бъде скръбта и депресията и как въпреки това може да се постигне много, като нещата се възприемат бавно и се опростяват.
Актьорската игра в този филм е великолепна, а изобразяването на умствено разстройство – отлично!

5. Първичен страх
(Primal Fear)

Този филм, с режисьор Грегъри Хоблит и вглавните роли Ричард Гиър и Ед Нортън Джуниър, е още един филм за реалността. Вместо обаче да представя лекар, опитващ се да убеди пациент, че е болен, този филм е за пациент, който се опитва да убеди лекаря, че той – пациентът, е болен. Какво ще кажете?
Единствената неточност в този филм е използването на невропсихолог като експертен свидетел в този случай. Невропсихолозите обикновено не свидетелстват в случаи, свързани с невменяемост, освен ако не става въпрос за увреждане на мозъка. Дисоциативното разстройство на идентичността не е типичен предмет на работата на невропсихолозите. С изключение на този недостатък, филмът наистина си заслужава!

6. Какво още за Боб?
(What About Bob)

„Какво още за Боб?“, в главните роли Бил Мъри и Ричард Драйфус, е комедия – фарс за взаимоотношенията между доктор и пациент в психотерапията. Този филм не е толкова задълбочен като предишните избрани филми, но разказва историята на умствените разстройства от различна гледна точка – тази на терапевта.
Един от най-сериозните въпроси, които този филм поставя, е то какво точно наистина има нужда човек с умствено разстройство? Дали му е нужна студена абстрактна терапия или просто истинска връзка със семейството, което му помага да преодолее страховете си и да се почувства в безопасност?
„Какво още за Боб?“ е в този списък, тъй като има лек подход към сериозните въпроси за неврозата, професионалните взаимоотношения и уравновесеността на терапевта. Непрекъснатото изслушване на проблемите на хората може да е стресиращо. То може да вземе своя дан. Терапевтите имат нужда от свой личен живот, в който да избягат от своята работа. Мъри е най-лошият кошмар за терапевта, пациент, който не иска да се махне. Ситуацията е едновременно забавна и плашеща. Бил Мъри може да даде урок на много терапевти – да не забравят да се отнасят към по-обикновените страни от живота на своите клиенти и пациенти. Ключът може да се крие в простотата.

7. Луди години
(Girl, Interrupted)

В „Луди години“ Уинона Райдър играе ролята на млада жена в депресия и със склонност към самоубийство, която е приета в клиника за психичноболни. Тя е там неохотно и се съпротивлява на усилията на персонала да й помогне „да оздравее“.
Във филма контрастират животът и страданията на героите като начин да се покаже, че тревогата на един човек от средната класа е нищо в сравнение с други по-сериозни заболявания. Същевременно филмът не свежда до минимум трудностите на Райдър, а вместо това ги поставя в перспектива. Развиването на нова перспектива е повратна точка за героинята на Райдър – животът й просто спира. Тя няма да позволи животът й да приключи в болница заради неспособност да се справи със собствените си проблеми.
Поуката от историята е, че героинята на Райдър има късмет да излезе жива от това, като просто посещава клиника за душевноболни, вместо да остане там завинаги.
Това е една много лична история – история за надеждата и суровата реалност на живота на някои хора!

8. Мълчанието на агнетата
(The Silence of the Lambs)

Това е филмът, който накара всеки да иска да излезе, да стане агент на ФБР и да рисува психологически портрети. Джоди Фостър и Антъни Хопкинс играят главните роли в този психологичен трилър, който ви представя ума на един сериен убиец. Героинята на Фостър – Кларис Старлинг, е агент на ФБР, който трябва да се справи с прочут психиатър-сериен убиец на име Ханибал Лектър, който се играе от Антъни Хопкинс. Филмът е съсретодочен върху тяхното взаимодействие и психологическите войни, които играят един на друг, за да получат това, което искат. Хопкинс си играе на доктор с психиката на Фостър, а Фостър моли Хопкинс да се вгледа в себе си и да използва познанията за себе си, за да й помогне да хване сериен убиец.
Силата на филма не е толкова в обрисуването на психичноболен психиатър, а по-скоро във вникването на това как работи човешният мозък и как се превръщаме в това, което сме. Трагедията в детството на Фостър предопределя това да прави психологични портрети. При серийния убиец търсенето на трансформация в истинската му същност води до ужасните му убийства. Истинската аномалия е героят на Хопкинс. Той изглежда представлява добрите и лошите страни на човешката психика. Той помага на Фостър като консултант и като лечител, но също демонстрира извратеност и демонично умопомрачение чрез своите убийства. Сякаш той едновременно дава и отнема живот. Силните му познания за човешн(кия ум лесно се превръщат в инструмент за убийство.
Ханибал Лектър представлява това, от което много от нас се страхуват – тези, на които се доверяваме, може да ни помогнат – но могат също така и да ни наранят…

9. Сибил
(Sybil)

Сали Фийлд играе главната роля в този класически филм от 70-те години, в който се разказва за мултиплицирано нарушение на личността. Фийлд, която играе Сибил, е самотна млада жена, която изглежда срамежлива и тиха, но под тази повърхност излиза от контрол една хаотична плетеница от личности. В крайна сметка тя се озовава под грижите на един лекар, който започва да я лекува от мултиплицирано нарушение на личността.
Сцените, в които Фийлд и нейният лекар провеждат терапия, са много драматични и смущаващи. Те са напрегнати! Изпълнението на Сали Фийлд е много силно. В действителност е много странно да наблюзаваш как някой се държи толкова странно. Докато тя превключва от една личност на друга, терапевтът започва да вниква в това как Фийлд се е разболяла до такава степен.
Героинята на Фийлд е претърпяла ужасно физическо и сексуално насилие като дете. Филмът представя популярната от професионална гледна точка идея, че мултиплицираното нарушение на личността е в резултат на разделянето на личността, за да може да се защити същинската личност от реалността на насилието. Това понятие е уважено по добър начин и следва истинската си насока, без поддаване на изкушението на Холивуд.
Силата на „Сибил“ се дължи на три неща: актьорската игра на Сали Фийлд, емоционалното напрежение при сцените от терапията и изобразяването на хипотетичната причина за мултиплицираното нарушение на личността. Гледайте го!

10. Психо
(Psycho)

Никой списък с велики психологически филми няма да е пълен без „Психо“ на Алфред Хичкок. Антътни Пъркинс играе главната роля на извратен психопат със странни заблуждения, като например да се облича като майка си. Героят на Пъркинс изглежда страда от раздвояване на личността, като част от личността му е тази на майка му. „Психото“ в „Психо“ убива един-единствен човек в целия филм, нищо работа в сравнение със съвременните филми, но Хичкок използва неизвестността и изненадата по един превъзходен начин.
„Психо“ представя на публиката идеята за психопат-убиец, човек с извратен ум. Външно героят на Пъркинс е кротък и неловък в обществото, момче в тялото на мъж. Наслаждава се на воайорската тръпка от случайни наблюдения на клиентите в своя мотел. Под тази спокойна външност обаче се крие побъркан убиец, който чака своята възможност. Ключовият психологичен елемент в „Психо“ обаче е изкривената връзка на Пъркинс с майка му. Той е квинтесенцията на „момчето на мама“, неспособен да излезе сам в света и да се наслади на удоволствията, за които си фантазира. Фройд би се гордял с тази изопачена версия на Едип, в която по-скоро майката на Пъркинс, а не бащата представлява заплахата за кастрация. Яростта на Пъркинс изглежда се дължи на неуспеха му да бъде цар в собственото си царство.
„Психо“ е класика. Гледайте го!