Вилхелм Райх: Емоционалната чума

Терминът „емоционална чума” няма никакъв дискриминиращ подтекст. Той не е свързан със съзнателно зло, морална или биологична дегенерация, аморалност и т.н. Организъм с вродени нарушения на подвижността, формира изкуствени форми на движение. Той куца или използва патерици. По подобен начин, ако присъщите му жизнени проявления се потискат, индивидът се движи през живота с помощта на това, което наричаме емоционална чума. Човекът, страдащ от емоционална чума е с осакатен характер. Емоционалната чума – това е хронична биопатия на организма. Тя води началото си от потискането на гениталната любов и е придобила размерите на епидемия, измъчваща Земята в продължение на много векове. Нямаме никакви основания да твърдим, че тя се предава по наследство от майката на детето. По-скоро емоционалната чума му се насажда от първите дни на живота. Това е епидемична болест, подобна на рака или шизофренията, само че с една съществена разлика – тя се проявява изключително в социалния живот. Шизофренията и ракът са биопатични продукти на емоционалната чума, присъстваща в социалния живот. Последствията от емоционалната чума се виждат както в в организмите, така и в обществения живот. Периодично, подобно на холерата, емоционалната чума придобива епидемични размери под формата на гигантски изблици на садизъм и престъпност – като например католическата инквизиция през средните векове или международния фашизъм в наши времена.
Ако не разглеждаме емоционалната чума като болест в прекия смисъл на думата, рискуваме да я лекуваме с полицейска палка, вместо със средствата на медицината и възпитанието. Характерна проява на емоционалната чума е именно провокацията на оклоните да използват полицейската палка – по този начин тя се самовъзпроизвежда отново и отново. Обаче, въпреки че представлява опасност за живота, полицейската палка не може да се справи с емоционалната чума.

Никой не се обижда, ако му кажат, че има неврологично или кардиологично заболяване. По същия начин никой не бива да се обижда, ако му кажат, че страда от „остър пристъп на емоционална чума”. Оргонотерапевтът ще си каже: „Днес за нищо не ме бива, имам пристъп на чума”. В нашите кръгове подобни леки пристъпи на емоционална чума се неутрализират с временно прекратяване на контактите – докато не премине пристъпът на ирационалност. В по-сериозни случаи, когато рационалното мислене и приятелските съвети не помагат, проблемът се решава с помощта на оргонната терапия. Най-често подобни пристъпи са причинени от проблем в любовта и преминават, когато проблемът изчезне. Аз и моите колеги толкова добре сме запознати с подобни остри пристъпи на емоционална чума, че сме се научили да ги оценяваме обективно и спокойно. Едно от главните изисквания към оргонотерапевта е умението да осъзнава у себе си острите пристъпи на емоционална чума – умението да не се загуби в тях, умението да изолира околните от тяхното влияние и умението обективно да ги преодолява. По този начин възможната вреда от съвместната работа се свежда до минимум. Все пак понякога се случва подобен пристъп да не бъде преодолян – тогава човек нанася повече или по-малко сериозна вреда на околните или пък прекъсва работа. В подобни случаи ние приемаме случилото се като сериозна болест или смърт на уважаемия колега.
Емоционалната чума е по-скоро свързана с неврозата на характера, отколкото с органично заболяване на сърцето, но в края на краищата може да доведе до кардиологичен проблем или рак. Подобно на характеровата невроза, тя се поддържа от вторични стимули. Разликата й от физичните дефекти се изразява в това, че тя представлява функция на характера и следователно е добре защитена. За разлика, например, от хистеричния пристъп, тя не се възприема като нещо патологично и чуждо на Егото. Както ни е известно, поведението на невротиците е често във висока степен рационализирано. В случаите на емоционална чума, това е изразено още по-ярко: невъзможността за достигане на инсайт е още по-висока. Може да възникне въпросът – как да определим чумната реакция и да я отделим от рационалната.
Отговорът е същият, както и в случая с разграничаването на невротичната и рационалната реакция: в момента, в който докоснем истинските мотиви на чумната реакция, неизбежно се появяват тревога или гняв. Да обсъдим това по-детайлно.
Оргазмично силният индивид, свободен от емоционална чума, няма да прояви безпокойство, а напротив – жив интерес, при обсъждането например на динамиката на жизнените процеси. Индивидът, страдащ от емоционална чума, ще прояви безпокойство или гняв при обсъждането на механизмите на емоционалната чума. Не винаги оргазмичното безсилие води до емоционална чума, но всеки индивид, страдащ от емоционална чума, страда от устойчиво оргазмично безсилие или е подложен на такова непосредствено преди пристъпа. Това позволява лесно да се различават чумните реакции от рационалните.
Естественото, здраво поведение не може да бъде нарушено или разрушено в хода на истинската терапия. Например, не съществуват рационални възможности за „излекуване” или разрушение на щастливите любовни отношения. От друга страна, невротичният симптом може да бъде унищожен. По подобен начин чумната реакция е достъпна за истинна терапия на характера и може да бъде отстранена. Така е възможно човек да се излекува от алчност и сребролюбие, типични симпоми на емоционалната чума, но не и от щедрост. Можем да излекуваме пресметливата прикритост, но не и откритата искреност. Емоционалната чума може да предизвика импотентност, която може да бъде излекувана, но истинската потентност е „неизлечима”.
Важна характеристика на реакцията при емоционална чума е неконгруентността на действията и предоставяните обяснения. Истинският мотив винаги е скрит и е заместен от привиден мотив. В естествената реакция на здравия характер мотивът, действието и целта образуват органично единство. Нищо не се прикрива и реакцията се изяснява веднага. Например, здравият индивид няма друга причина за сексуалното си поведение освен естествената потребност от любов и стремежа към нейното удовлетворяване. Аскетичният индивид, страдащ от чума, вторично оправдава сексуалната си слабост с етични потребности. Подобно оправдание няма нищо общо с начина на живот. Нагласата за отричане на живота присъства в оправданието. Здравият индивид не се опитва да наложи своя начин на живот на някого другиго, но би предложил помощ – терапевтична илидруга, ако го помолят. В никакъв случай здравият индивид няма да заяви, че „всички хора трябва да бъдат здрави”. Първо, подобно твърдение е неразумно, тъй като здравето не се получава по заповед. Освен това, здравият индивид не се стреми да наложи на другите своя начин на живот, тъй като той живее собствения си живот – а не този на другите. За разлика от него, индивидът, страдащ от емоционална чума, предявява изисквания не само към своя живот, но преобладаващо и преди всичко към живота на другите хора. Докато здравият индивид дава съвет и оказва помощ и, изхождайки от своя опит, просто живее, оставяйки на другите възможността да следват неговия пример, то индивидът, страдащ от чума, налага своя начин на живот на другите чрез сила. Индивидитe, страдащи от чума, не понасят мнения, които застрашават да разрушат тяхната броня или разкливат ирационалните им мотиви. Здравият индивид с удоволствие обсъжда мотивите на своите постъпки, докато индивидът, страдащ от чума изпада в ярост от това. В ситуация, в която мненията на другите нарушават хода на живота на здравия индивид, той се бори по рационален начин да съхрани своя начин на живот. Индивидът, страдащ от чума, се бори против начина на живот на другите, дори и ако те изобщо не го засягат. Мотивът за тази борба е провокацията, която представлява самото съществуване на различни начини на живот.
Енергията, подхранваща реакцията на емоционалната чума, произтича от генитална фрустрация и няма значение, дали става дума за садистична война или клеветене на приятели. Застоят на сексуална енергия – това е, което обединява индивидите, страдащи от чума, с другите биопати. Що се отнася до различията – за тях ще разкажем по-късно. Биопатичната природа на емоционалната чума се проявява в това, че тя може да бъде излекувана чрез възстановяване на естествената способност да обичаш.
Склонността към разболяване от емоционална чума е широко разпростанена. Не съществуват индивиди, напълно освободени от чумата, както няма и такива, които напълно са поразени от нея. Подобно на факта, че всеки има склонност да се разболее от рак, шизофрения или алкохолизъм, така и всеки индивид – дори напълно здравият и и жизнеспособният, има тенденция към ирационални реакции.
По-лесно е да се отличи емоционалната чума от гениталния характер, отколкото от простата невроза на характера. Вярно е, че емоционалната чума представлява невроза на характера или биопатия в прекия смисъл на тази дума, но тя е и нещо по-голямо и това „по-голямо”, което я отличава от неврозата и биопатията, е следното: емоционалната чума е онова човешко поведение, което се проявява в междуличностните, следователно и в общестените взаимоотношения и което се организира в съответните институции. Сферата на емоционалната чума е обширна, тя е равна по размер на биопатията на характера. Следователно, при наличие на биопатия на характера, винаги има опасност от възникване на хронична форма на емоционална чума или остър неин пристъп. Определяйки някои типични области на активното действие на емоционалната чума, лесно можем да забележим, че това по принцип са най-важните области в човешкия живот: мистицизма в неговите най-разрушителни форми, пасивният и активен стремеж към власт, морализирането, биопатията на автономния живот, политиката на партиите, семейната чума, садистичните методи за възпитание, мазохистичната търпимост към подобни методи или въставането срещу тях, преминаващо в престъпление, слуховете и клеветничеството, авторитарната бюрокрация, идеологията на империалистичните войни, всичко, което включва в себе си понятието „рекет”, криминалната асоциалност, порнографията и расовата ненавист.
Виждаме, че емоционалната чума заема на практика областта на пороците, с които човечеството се бори от най-древни времена. Би било невярно да предположим, че емоционалната чума има отношение изключително към „политическата реакция” или даже към политическите принципи като цяло. За да я определим правилно, трябва да приложим основните принципи на политиката към разума, стремежа към власт и превъзходство и различни сфери на живота, в които думата „политика” не се употребява в прекия си смисъл. Например майката, стремяща се да отнеме детето от своя съпруг, действа в съответствие с дадената разширена концепция за политическата емоционална чума. Същото може да се каже и за научния работник, правещ кариера с помощта на интриги, домогвайки се до високо положение, не съответстващо на неговите научни постижения.
Вече споменахме, че биологичният сексуален застой е биофизичното ядро, показателно за всички форми на емоционална чума. Както ни убеждава опитът, гениталният характер е неспособен да се възползва от методите на емоционалната чума, което го поставя в крайно неизгодно положения в социалния живот, където емоционалната чума доминира. Съществува и втори фактор, общ за всички форми на емоционална чума: неспособност за преживяване на истинско оргазмично удоволствие, което често води до развитие на вторични импулси, в частност – садистични. Това е клиничен факт, не предизвикващ съмнения. Следователно съвсем не е чудно, че биологичната енергия, подхранваща реакцията на емоционалната чума, винаги има характер на вторични стимули. В ярко изразените случаи садизмът като специфичен човешки фактор винаги присъства.
Сега ни става ясно защо честността и откритостта са толкова редки човешки качества и защо такова поведение, когато то случайно се прояви, става повод за удивление и възхищение. От гледна точка на „културните идеали” може да се очаква, че честността и откритостта трябва да се срещат в нашия живот всеки ден. Само че това съвсем не е така – тези качества предизвикват удивление, а откритите и честни хора биват считани за странни, още повече, че честността и откритостта често предизвикват много неприятности и представляват опасност в социалния живот. Всичко това можем да разберем, ръководейки се не от правилата на културната идеология, а само придобивайки познание за организираната емоционална чума. Само това знание би ни позволило да разберем, защо главните сили на което и да е освободително движение – истинността и обективността, търпят поражение век след век. Трябва да признаем, че нито едно освободително движение няма шанс за успех, докато решително не се противопостави на организираната емоционална чума.
Фактът, че досега същността на емоционалната чума не е била разкривана, беше нейна основна защита. Следователно изследването на нейната природа и начини на действие ще разруши тази защита. Носителите на емоционална чума съвсем справедливо ще оценят този опит като заплаха за тяхното съществуване. Реакцията на носителите и разпространителите на чумата, които ще последват, позволяват да се разграничат тези, които искрено искат да участват в борбата против чумата от онези, които се опитват да съхранят нейните институции. Отново и отново емоционалната чума проявява своята ирационална природа при опитите за нейното изследване – това е единстваната й възможна реакция. Тя би отстъпила, ако ясно и безкомпромисно й се противопоставят рационалното мислене и естественият стремеж към живот. Не е нужно да я атакуваме пряко или да се борим с нея. Тя автоматично и неизбежно яростно ще отреагира на истинното описание на жизнените функции. Не съществува нищо друго, което емоционалната чума да ненавижда повече от това.
Разлики между реакциите на гениталния характер, невротичния характер и носителя на емоционална чума:

В мисленето

Мисленето на човека с генитален характер се базира на обективните факти и процеси, то е способно да разграничи важното от маловажното и се стреми да определи и отстрани ирационалните и емоционалните смущения. По своята природа то е функционално – не механистично или мистично, съждението се явява пряк резултат от размисъл. Рационалното мислене е достъпно за фактически аргументи, доколкото без фактически контрааргументи то е неспособно да функционира.

Вярно е, че и при невротичния характер мисленето се опитва да се ориентира спрямо обективните процеси и факти. Въпреки това, доколкото в периферията на рационалното мислене действа сексуален застой, то се ориентира едновременно към принципа на избягване на удоволствието. Тоест процесът на мислене, водещ към достигането на удоволствие, например при компулсивна невроза, ще се игнорира до такава степен, че рационалната цел ще стане напълно недостъпна. Пример: всички се стремят към мир. Но доколкото мисловният процес се случва в рамките на невротичните структури на характера, дотолкова съществува като следстие стахът от свободата и страхът от отговорността (или страхът от получаване на удоволствие), въпросите за мира и свободата се обсъждат формално, а не фактически. Най-простите и очевидни факти в живота, явяващи се природни основи на мира и свободата сякаш нарочно се избягват, а важни връзки не се вземат под внимание. Така например, добре известните факти, че политиката е разрушителна, а човечеството е болно в психиатричен смисъл, по никакъв начин не се свързват със съзнателна потребност за построяване на удобен, самоуправляващ се социален ред. По такъв начин два повече или по-малко значими факта съществуват без всякаква връзка помежду им.
Причината е следната: свързването на тези факти незабавно изисква практически промени във всекидневния живот. Невротичният характер е готов да приеме подобни промени идеологически, но практически се страхува от тях. Бронята на характера няма да му позволи да смени обичайния си начин на живот. Така той ще се съгласи с критиката на ирационалност на обществото и науката, но практически няба да се стреми към промени в себе си, нито в общестовото в съответствие със своята критика. Следователно той няма да организира социалния център от необходими реформи. Дори често се случва теоретичното съгласие на практика да се превърне в яростна съпротива на онова, което действително носи промени. В този случай границите между невротичния характер и чумния индивид губят яснота.
Индивидът, който страда от емоционалната чума, не е удовлетворен от пасивното отношение към проблема. Той се отличава от невротичния характер повече или по-малко по жизнеразрушаващата социална активност. Неговото мислене е размито от ирационални концепции и определено ирационални емоции. Вярно е, че както и при гениталния характер неговото мислене напълно отговаря на неговите действия (за разлика от невротичния характер, където мисленето и действието са разделени); но при емоционалната чува изводите винаги са готови още преди завършването на мисловния процес; мисленето не служи като средство за постигане на вярното решение, както в рационалния свят, то е необходимо по-скоро за това да се потвърди вече съществуващото ирационално решение и да се рационализира.
Това най-често се нарича предразсъдък, но обикновено не се отчита фактът, че предразсъдъкът има социални последици с голяма сила, че той е широко разпространен и на практиа е синоним на явленията, наречени инерция и традиция. Той е нетърпящ, т.е. не търпи рационалното мислене, което може да свърши с него, следователно мисленето на емоционалната чума е недостъпно с аргументи. То има свои собствени методи в своя собствен свят, своя собствена логика и именно по тази причина прави впечатление на рационалност, без да е рационално. Строгият, авторитарен възпитател, например вярно и справедливо ще посочи съществуващата неуправляемост на децата.
В дадените тесни рамки неговото заключение изглежда вярно. Ако рационално мислещият човек обясни че тази неуправляемост е резултат именно от рационалното мислене във възпитанието, то ще доведе естествено до блокиране на мисловния процес. Точно в това се вижда ирационалният характер на чумата.
Друг пример. Морализаторското потискане на сексуалността създава вторични стимули, а вторичните стимули правят моралаторското потискане необходимо. Всяко заключение тук е логично. Ако на защитника на необходимостта от потискане се предложи да отнеме вторичните стимули чрез естественото удовлетворяване, това ще бъде нахвулане в системата на мислене на чумния индивид, на което той ще отреагира с типичния за него начин – не с инсайт или корекция, а с ирационални аргументи, мълчание или дори ненавист. За него е емоционално важно потискането, както и вторичните стимули да продължат да съществуват. Колкото и парадоксално да изглежда това, но причината е проста: той се страхува от естествените импулси. Този страх действа подобно на ирационален мотор, който привежда в движение цялата система на мислене, който е рационален, доколкото е възможно. И именно този страх го подбужда към действие, ако неговата социална система е заплашена от сериозна опасност.

В действието

При гениталния характер мотивът, целта и действието се намират в хармония. Мотивите и целите имат рационална, т.е. социална цел. Мотивите и целите, на базата на тяхната преди всичко биологическа природа, се стермят към подобряване условията на живот, както на своите, така и на други хора. Това се нарича социално постижение.
При невротичния характер способността за действие е силно редуцирана, защото мотивите са лишени от афект или са противоречиви. И понеже невротикът обикновено силно потиска своята ирационалност, му се налага бостоянно да се бори с нея.
Именно това редуцира неговата способност за действие. Той се страхува да си позволи да действа, защото се страхува, че в него могат да се проявят садистични или някакви други патологични импулси. Обикновено той страда, осъзнавайки своята неспособност към пълноценно функциониране, но не проявява завист към здравите индивиди. Неговата гледна точка е следната: Не ми провървя в живота, и моите деца трябва да живеят по-добре отколкото аз. Подобно отношение го прави съчувстващ, но безплоден наблюдател на живота. Той не пречи на прогреса.
Що се отнася до индивидите, поразени от емоционалната чума, то ситуацията тук е друга. Мотивът за действие винаги е измислен, провъзгласеният мотив никога не отговаря на истинския и не е важно дали истинският мотив е съзнателен или несъзнателен. Също не са идентични провъзгласената и реалната цел. Германският фашизъм например провъзгласил целта си “за запазване на световната германска нация”, но реалната цел – на базата на структурата на характера, е империалистическата война, прекрояване на света и нищо повече. Базовата характеристика на индивида, обхванат от чумата, е неговата искрена и честна вяра в провъзгласяването на целта и мотива. Искам да подчертая, че не е възможно да се разбере структурата на характера на индивида, обхванат от чумата, без сериозно разбиране на факта, че той действа под влияние на структурната компулсивност. Не е важно доколко добри могат да бъдат неговите намерения, той може да действа само чрез метод, определен от емоционалната чума. Действие от подобен род е толкова естествено за него, като потребността от любов за гениталния характер, но индвидът, обхванат от чумата, зад защитата на своето субективно убеждение не страда от разбирането за вредността на своите действия. Мъжът може да поиска опека над своето дете, като го отдели от майката, своята жена, която му е била невярна и която той ненавижда. Постъпвайки така, той честно вярва, че действа в интерес на детето. Той не може да промени своята гледна точка, дори ако детето, страдащо по майката, се разболее. Този поразен от чумата баща ще създаде цяла система от рационални доводи, които ще му позволят да поддържа собственото убеждение, че той действа изключително в интерес на детето. Той не може да бъде убеден в това, че истинският мотив на неговата постъпка е садистичното наказание на майката.
Индивидът, обхванат от чума, за разлика от невротика често изпитва чувство на завист и смъртоносна ненавист към всичко здраво. Старата мома, страдаща от невроза на характера, живее в самота и не се намесва в любовния живот на други жени. Старата мома, обхваната от чумата, напротив, не понася когато други жени са щастливи в любовта. Като възпитател тя ще направи всичко, което е по силите й, за да бъдат лишени подопечните й от възможността да имат щастливи любовни отношения. Това се отнася към всички жизнени ситуации. Чумният характер при всякакви обстоятелства и с всякакви средтва ще се старае да промени своето обкръжение така, че то да не пречи на неговия начин на живот. Той възприема всичко, което не отговаря на неговите представи, като провокация и съответно се бори с това и го ненавижда. Особено добре тази черта се вижда у аскетите. Тяхната представа за живота е следната: Другите не трябва да бъдат по-щастливи от мен, те трябва да страдат така, както страдам аз. Това основно отношение във всеки отделен случай е добре замаскирано под идеология или теория, които сами по себе си са много логични и трябва голям опит и продължителни размисли, за да се определи истинското положение на нещата. Трябва да се каже, че европейското възпитание напълно следва такъв образец.

В сексуалността

За гениталния характер сексуалният живот се определя от основните закони на биологическата енергия. За гениталния характер е естествено да изпитва радост при вида на щастието на други хора в любовта, както и да остане равнодушен към порнографията и да изпитва отвращение към извращенията. Гениталният характер лесно се открива по лекотата, с която той установява контакт със здрави деца. За неговата структура е естествено разбирането на това, че интересът на децата и подрастващите в голямата си част е сексуален и че изискванията, които са резултат от този биологичен факт, трябва да бъдат удовлетворени. Подобно отношение е спонтанно и не зависи от наличието на знания. В съвременния социален живот именно такива бащи и майки, ако само те не живеят в благоприятна, поддържаща ги обстановка, се подлагат на опасността да бъдат заподозрени в престъпни намерения. Те заслужават противоположно отношение – максимална социална защита. Те образуват такива центрове в обществото, от които един ден ще излязат рационално действащи възпитатели и лекари, основата на техния живот е усещаното от тях щастие в любовта. Но днес родителите, които позволяват децата им да живеят по естествени, здрави закони, се подлагат на риска да бъдат привлечени към съдебна отговорност от някой влиятелен аскет и да загубят своето дете.
Невротичният характер живее в сексуално въздържание или тайно се подлага на извращения. Неговото оргастично безсилие съществува със стремеж към любов. Той е равнодушен към това дали са щастливи другите хора. При сблъсъка със сексуален проблем неговата реакция ще бъде по-скоро безпокойство отколкото ненавист. Неговата броня има отношение само към неговата собствена сексуалност, а не към сексуалността на другите. Неговите оргастични стремежи често се вплитат в културни и религиозни идеали, като не носят нито вреда, нито полза за здравето на обществото. Той обикновено е активен в кръгове или групи, които имат голямосоциално влияние.
Много представители на тези групи имат безусловно културна ценност, но те не могат да повлияят по някакъв начин на менталната хигиена на масите, доколкото масите се отнасят към въпроса за естествения любовен живот по-конкретно и праволинейно, отколкото те.
Току-що описаната позиция на сексуално безопасния невротичен характер може при определени външни обстоятелства по всяко време да заема формата на емоционална чума. Обикновено става следното: вторичните стимули, сдържаните културни и религиозни идеали излизат навън. Индивидът, обхванат от чума, винаги е склонен в сексуалността към садизъм и порнография. За него са характерни похотливостта (заради неспособността да получи сексуално удовлетворение) и садистично морализаторство едновременно. Това е заложено в структурата му, той не може да се промени дори при наличието на знания и инсайт. На основата на тази структура той не може да бъде друг, освен порнографски похотлив и садистично морализаторстващ едновременно.
Това е ядро на структурата на характера на човека, обхванат от емоционалната чума. Всеки процес, който предизвиква оргастични стремежи и следователно страх от оргазъм, предизвиква у него силна ненавист. Изискването на аскетизма е насочено не само против самия себе си, но и садистично против естествения любовен живот на другите хора. Движените от чумата индивиди са склонни да се организират в социални кръгове. Подобни кръгове се превръщат в центрове на общественото мнение, за които е характерно крайно нетърпимото отношение към въпросите на естествения любовен живот. Подобни центрове съществуват винаги и са добре известни. Те сурово преследват всяка проява на естествения любовен живот, прикривайки се с думи “за културата” и “морала”. С течение на времето те са изработили специална техника на дискредитация.
Клиничното изследване не оставя съмнение, че за тези кръгове, обединяващи обхванатите от чумата хора, сплетните и клеветата са извратен начин за сексуално удовлетворение. Така сексуалното удовлетворение се постига при изключване на естествената генитална функция. Хомосексуалността, половите актове с животни и други извращения особено често се срещат в тези кръгове. Садистичното осъждане е насочено срещу естествената, а не срещу извратената сексуалност на други хора. В особено жестока форма то е насочено към естествената сексуалност на децата и подрастващите. В същото време то е сляпо към проявите на извратена сексуалност. Върху съвестта нахората, които извършват таен съд над сексуалността на други, лежат много човешки животи.

В работата

Човек с генитален характер активно следва развитието на работния процес. На работния процес му се предоставя възможност да се развива самостоятелно. Интересът е насочен към самия процес на труда. Резултатът от труда идва без особено усилие, спонтанно. Продукът, който е резултат от работния процес, е важна характеристика на биологичната радост от труда. Осъзнаването на подобни факти и престави предизвиква силна критика по адрес на всички съществуващи днес методи за ранно възпитание, при които дейността на детето е предопределена от по-рано очаквания резултат от неговия труд. Преднамереното отношение към резултата и твърдата детерминираност на самия процес на труда губи въображението, а следователно и неговата продуктивност. Биологичната радост от работата се съчетава със способността да изпитва ентусиазъм. Компулсивното морализаторство не внася истински ентусиазъм, а само мистичен екстаз. Детето, което трябва да построи вече зададената сграда от дадени блокове по посочения начин не може да използва своето въображение и следователно да развие ентусизма си. Не е трудно да се досетим, че тази основна черта на авторитарното възпитание съществува поради страха от възрастните от получаването на удоволствие. Тя винаги потиска детската радост в работата. Гениталният характер винаги насочва другите в работата със своя пример, а не с обвъзрване на крайния резултат и методите за постигането му. Това предполага вегетативна подвижност и способност да си позволим да действаме.
Човек с невротичен характер повече или по-малко е ограничен в работата си. Неговата биологична енергия основно се използва за защита от извратени фантазии. Неговите проблеми идват заради неправилното използване на биологичната енергия. Работата, изпълнявана от невротичен характер, обикновено се прави автоматично и е лишена от радост. И понеже невротичният характер не е способен да изпита истински ентусиазъм, той възприема детската способност за това като “неправилно”. По този начин той се стреми в невротично-компулсивен стил да определя работата на другите.
Индивидът, който страда от чума, ненавижда работата, възприема я като бреме. Той избягва всякаква отговорност, а особено работа, свързана с търпелива настойчивост. Той може да мечтае да напише важна книга, да нарисува картина, да работи във ферма, но понеже не е способен да работи, избягва постепенното органично развитие, присъщо на всеки работен процес. По тази причина той се стреми да стане идеолог, мистик или политик, с други думи, той се стреми към дейност, която не изисква търпение и органично развитие, той може да стане и празен скитник. Вътре в себе си той създава готова картина на жвота, изтъкана от невротични фантазии. Понеже сам не е способен да се труди, той иска да накара околните да се трудят над създаването на тази патологична картина на живота. Онзи, когото американците наричат бос в отрицателния смисъл на думата, е продукт на подобен стремеж. Гениталният характер, насочващ колективния трудов процес, спонтанно дава пример на другите: работи повече от тях. Индивидът, обхванат от чумата, обратното, се стреми да работи по-малко от другите. Колкото е по-малка способността му към труд, толкова по-малка е увереността му в себе си, толкова повече се стреми да показва на другите как да работят.
По силата на необходимостта посоченото разделение е схематично. В реалния живот всеки генитален характер носи в себе си чертите на невротичния характер и неговите чумни реакции. Също така всеки индивид, обхванат от чума, има възможност за генитален характер. Опитът на оргонотерапията не оставя извън съмнение факта, че индивидът, който страда от емоционална чума, попадащ в категорията „moral insanity“, не само по принцип е лечим, но и е способен да развива забележителни способности в областта на интелекта, работата и сексуалността. Това още веднъж потвърждава, че терминът емоционална чума не означава някакво унижение.
За повече от 30-годишна биопсихиатрична работа стигнах до извода, че най-често жертва на емоционалната чума са индивидите, които имат много биологична енергия. Именно високото енергийно напрежение прави индивида жертва на тази болест, защото наличието на мускулна и характерова броня не му позволява да се развива по естествен път. Индивидът, който страда от емоционална чума, е продукт на авторитарно-компулсивното възпитание, той въстава против него и постига по-голям успех, отколкото спокойният и дистанциран невротик. Той се различава от гениталния характер по това, че неговата дейност няма обществена цел и не може да доведе до рационални промени и подобряване на обществото. Разликата от невротичния характер е в това, че той не се отстранява.
Гениталният характер отстранява своите чумни реакции по два начина: първо, поради своята рационална структура на характера той възприема собствените чумни реакции като чужди и безсмислени. Второ, той е толкова здраво закрепен в рационалния процес, че мигновено осъзнава опасността, която идва от ирационалните тенденции. Това му позволява рационално да се контролира. Индивидът, който страда от чума, получава толкова вторично садистично удоволствие от своето поведение, че е недостъпен за всякаква корекция. Всички действия на здравия индивид се подхранват от резервоара на биологичната енергия. Вярно е, че действията на индивида, поразен от чума, имат същия източник, но всяко действие трябва да премине през характеровата и мускулната броня. В резултат и най-благоприятните намерения се превръщат в антисоциални и ирационални действия. Преминавайки през бронята, действията променят функциите си. Импулсът започва с рационалното намерение. Наличието на броня прави естественото и органично развитие на импулса невъзможно. Това се възприема от индивида като непоносима забрана. За да се изрази по някакъв начин, импулсът трябва да пробие бронята. В това време се губят първичното намерение и рационалната цел. Резултатът от действието вече много малко напомня първичното рационално намерение. То отразява разрушителната сила, която е необходимо да се привлече за проникване през бронята. Жестокостта на индивида, страдащ от чума, се намира по този начин в зависимост от неспособността да пробие характеровата и мускулната броня. Разрушаването на бронята е невъзможно, защото чумното действие не осигурява нито оргастично разриждане, нито рационална увереност в себе си. И така много противоречия в структурата на характера на индивидите, страдащи от чума, могат да бъдат лесно разбрани. Такъв индивид може да се стреми към любов и дори да намери жена, която, както той мисли, да обича. Когато се открие неговата неспособност да обича, той изпада в садистична ярост, обръщайки я срещу себе си или против любимата жена, ярост, която нерядко води до убийство.
Основна характеристика на чумния инвид е противоречието между силния стремеж към живот и неспособността да се реализира по съответен начин заради наличието на броня. Внимателният наблюдател ще отбележи, че за европейския политически ирационализъм е било характерно именно такова противоречие: най-добрите намерения при компулсивната логика са довели до деструктивни резултати.
Ще се опитаме да илюстрираме дадената диференциация с всекидневни примери. Първият пример е “борбата за детето”, която често възниква при разводите. Може да се очаква проявата на три възможни реакции: рационална, невроза на характера и чумна реакция.

А. Рационална реакция

Бащата и майката се борят за здравословно развитие на детето, като изхождат от рационални подбуди и използват рационални средства. Те могат да стигнат до съгласие по отношение на това с кого да остане детето или могат да имат различно мнение по този повод. Във всеки случай в интерес на детето те няма да използват задкулисни методи. Те откровено ще поговорят с него и ще му дадат възможност само да вземе решение. Те ще се ръководят не от собствените стремежи да имат право над детето, а от неговото желание. Ако един от родителите е болен психически или страда от алкохолизъм, то детето трябва да осъзнае това като нещастие, което трябва да понесе. Единственият мотив на постъпките тук е да не се нанесе вреда на детето. Позицята се определя с отказ от собствените интереси.

Б. Невротична реакция

Борбата за детето е пълна с най-различни разсъждения, например със страх пред общественото мнение, т.е тя се определя не само от интересите на детето, но и от адаптацията към общественото мнение. Пациентите с невроза на характера винаги се придържат към общоприетите представи, например, че детето винаги трябва да остане с майката или въпросът да се решава чрез съд. Ако един от партньорите е болен психически или страда от алкохолизъм, то обикновено този факт се премълчава, в резултат от което страда и другият партньор, и детето, доколкото развода е избягван. Мотив на подобно поведение е девизът: “Не следва да се дава повод за подозрения”. Позицията се определя като отчуждение.

С. Реакция на носителя на емоционална чума

Интересът на детето като основен мотив за борба тук само се провъзгласява, но не се изпълнява. Истински мотив е отмъщението на партньора, лишаването му от удоволствието да общува с детето. Борбата се води с помощта на клевета, като не се посочва здрав или болен е партньорът. Че интересите на детето не се вземат предвид, личи от факта, че любовта на детето към другия родител не се взема под внимание. За да се откъсне детето от партньора, той се обявява за психически болен или алкохолик, не е важно дали е истина или лъжа. Така на детето се нанася вреда, за мотив служи разрушителната мъст на партньора и доминирането над детето, а не любовта към него.
Подобен пример може да има много варианти, но неговите основни черти винаги си приличат и имат общо социално значение. Рационалната юрисдикция безусловно е взела под внимание подобни разсъждения при разглеждането на делото. Може да се предположи, че броят на разводите би се увеличил и само правилно обученият психиатър или педагог могат да оценят вредата, нанесена от емоционалната чума при разводите.

Друг пример, където реакциите на емоционалната чума се проявяват още по-силно, е изневярата на партньора.

А. Рационална реакция

При действителна “изневяра” на любовния партньор здравият индивид може да отреагира по три начина: 1. да се раздели с партньора, 2. да се опита да върне партньора, 3. да прояви търпимост, ако новите отношения нямат сериозен характер. В подобна ситуация здравият индивид не изпада в невротично състояние, няма претенции за собственост и проявява гняв само когато случилото се е извън рамките на приличието.

Б. Невротична реакция

Изневярата или се понася мазохистки, или мускулната броня не позволява тя да се осъзнае. Съществува силен страх от отхвърляне. Много често човек изпада в невротично заболяване, алкохолизъм, истерия или отчуждение.

С. Реакция на носителя на емоционална чума

По принцип изневярата е резултат не от влюбеност в друг човек, а умора от партньора или желание да му се отмъсти. Измаменият партньор предприема най-различни опити да задържи неверния партньор вкъщи, да го сломи с истерични припадъци, сцени или наема детектив, за да го следи. Често партньорът се алкохолизира, но истински мотив не е любовта към партньора, а загубата на власт и притежание.
Трагедиите на ревността заемат голямо място сред реакциите на емоционалната чума. Днес не съществуват някакви медицински, социални или юридически представи и средства, които вземат под внимание тази огромна област от безнадеждност и отчаяние.

Преминаваме към разглеждане на най-впечатляващия типичен начин на реагиране при емоционална чума, която ще наречем специфична чумна реакция.
Любимо средство за действие при специфичната чумна реакция е използването на сексуална, т.е. морална дискредитация. Тя действа като механизъм, в този случай извратеният импулс, който пробива бронята, се пренася върху хората и обектите от външния свят. Онова, което в действителност е вътрешен импулс, лъжливо се възприема като външна заплаха. Същото е вярно и за усещанията, които произлизат от потоците оргонова плазма. Онова, което за здравия индивид е част от радостното усещане за живота, за шизофреника като резултат от наличието на броня на характера е мистична машина, която враговете сякаш използват за унищожаване на тялото на пациента с електрически потоци. В психиатрията са добре известни тези защитни механизми. Грешката на психиатрията е фактът, че именно този защитен механизъм се използва в социалния живот във формата на специфична реакция на носителите на емоционалната чума.
Биофизичният механизъм действа по следния начин: компулсивният морализъм във възпитанието и в живота ражда сексуална похотливост. Това няма нищо общо с естествения стремеж към любов, а представлява истински вторичен импулс подобно на садизма или мазохизма. Понеже естественото радостно възприемане на живота повече не съществува, похотливостта и клеветничеството заемат освободилото се място във формата на вторичен компулсивен стимул. И подобно на шизофреника, проектиращ своите оргонови потоци и извратени импулси върху други хора и възприемащ ги като външна заплата, така и индивидът, който страда от емоционална чума, проектира своите извращения и похот върху други хора. За разлика от психотика той не преживява своите проектирани импулси мазохистки, като заплаха. По-скоро обратното, той използва слуховете и клеветата садистично, приписвайки на други онова, което той не се решава да си признае сам. Това е вярно както за истинската гениталност, така и за вторичните извратени импулси. Начинът на живот на здравия индивид напомня на индивида, който страда от емоционална чума, за неговата генитална слабост и представлява заплаха за неговото невротично равновесие. Всичко, което му остава да прави, е в съответствие с принципа на киселото грозде да се смеси с кал здравата сексуалност на другите хора. Понеже той не е в състояние напълно да разкрие своята похотливост заради етичното морализаторство, той приписва тази черта на своята жертва, за която разпространява слухове. Във всеки подобен случай на чумна реакция се откриват именно тези характеристики, приписани на здравите индивиди, против които безуспешно се бори вътре в самия себе си индивидът, страдащ от емоционална чума, или живее с това, мъчейки се от пристъпи на съвест.

Как действа специфичната чумна реакция в няколко примера от всекидневието?

Съществува типът на интелектуалеца, който постоянно разсъждава за “културните ценности”. Такива хора често цитират класиците, като съвсем не разбират сериозността на проблема. В същото време те са цинични и се смятат за съвременници и либерално настроени, неограничени от условностите. Понеже не могат да изпитват сериозни чувства, те възприемат сексуалната любов като някаква игра, повод за остроумия, за разкази за “вчерашни подвизи” и пр. На сериозния слушател, който познава сексуалните страдания на общата човешка маса и онази деструктивна роля, която играе несериозното отношение към сексуалността, му е ясно, че подобна разпуснатост се дължи на сексуален глад и е резултат от оргастично безсилие.
Такива културни индивиди са склонни да разглеждат сексуалната икономика, която въпреки всевъзможните препятствия, сериозно се бори с емоционалната чума сред хората, като продукт на разтревоженото съзнание. Те продължават да говорят за “културни ценности”, към които трябва да се придържаме, но изпадат в ярост, когато някой преведе това понятие на езика на масите. Веднъж подобен индивид се срещнал с жена, която имала намерение да учи при мен. Когато те заговорили за това, той предпазвайки я от подобна крачка, негативно се изказал за моята работа, защото съм бил без лиценз. Веднага след това той “прикрил” своето заявление със споменаването, че съм отличен клиницист. Подобна дискредитация, която носи в себе си всички признаци на емоционалната чума, разбира се претърпяла поражение. Жената все едно дойде при мен да учи педагогика на сексуалната икономика и скоро разбра природата на емоционалната чума.
В подобни ситуации е трудно да останеш обективен и коректен. Игнорирането на подобно произшествие обаче ще доведе до успех клеветника, защото ще му позволи да продължи своята дейност. С него може да се води борба в съда, но това ще означава, че борбата е на същото ниво, а не чрез медицински метод. По този начин пострадалият оставя всичко както си е, рискувайки още някой индивид, който страда от емоционална чума, да научи за това…Проблемът е много важен, защото много честни и сериозни начинания са били унищожени именно от емоционалната чума. Това прави борбата с нея социална необходимост, защото тя е много опасна. Достатъчно е да се прочете в “История на материализма” на Ланге за клеветата, която се стоварила върху Ламетри, който бил пионер в изучаването на естествените науки през 17 век. Той не само вярно разбрал основните връзки между възприятието и физиологичните стимули, но дори вярно описал връзката между психосоматичните проблеми и биологичния сексуален процес. Това вече дошло много на филистимците, които разпространили слуха за това, че Ламетри може да развие такава теория само защото е “безпътник”. От тези източници до нас са дошли слухове, че той е умрял, като се задавил с голямо парче баница. Това е не само глупост от медицинска гледна точка, това е типичен пример за слухотворчество на емоционалната чума. Слухът, подхванат от индивидите, неспособни за получаване на удоволствие, преминават в техните потомци, мърсейки честното име без причина. Ясно се вижда колко катастрофална е ролята, която емоционалната чума играе в обществото.
Друг пример, в който проекционният механизъм на емоционалната чума, във вид на дискредитация, се вижда още по-ясно. Още в Норвегия научих за слуха, че съм болен от шизофрения и вече съм бил известно време в клиника. Пристигайки в САЩ през 1939 г., открих, че слухът също е разпространен и тук, дори повече отколкото в Европа, където бях по-известен. После стана ясно, че слухът има един и същи европейски източник. Беше човек, скоро пристигнал в Америка.
В тази ситуация имаше голяма доза ирония. Този човек след моя разрив с психоаналитичната асоциация понесе нервен срив и изкара известно време в клиника, което за него беше шок. Той се намираше в сложно положение. От една страна, той разбираше значението на моите научни изследвания, от друга, беше неспособен да скъса с организацията, възгледите на която противоречали на моите изследвания. Както става в подобни случаи, той се постара да премести вниманието от себе си върху мен, който вече бях в центъра на опасна и разгърната полемика. Той беше толкова уверен в моя провал, че не можа да се въздържи от последния удар. Неговата реакция беше типична чумна реакция. Никога не съм бил психотик и не съм се лекувал в клиника. Нещо повече, големите натоварвания не влияят на моята способност да обичам и работя.
В края на краищата психическото заболяване не е позор само по себе си. Като всеки порядъчен психиатър аз винаги съм съчувствал на душевно болните и често дори съм изпитвал уважение към душевния им конфликт. Пациентът, страдащ от душевно разстройство, е по-близо до живота, отколкото социално опасният индивид, страдащ от емоционална чума. Подобна клевета имаше за цел да ме унищожи – мен и моята работа. Няколко пъти тя ме поставяше в опасно, трудно положение. Например при работа със студенти имах допълнителна задача – да ги убеждавам, че не съм психотик.
На някои фази на оргонотерапията специфичната реакция на емоционалната чума се проявяваше по най-типичен начин: щом пациентът или студентът влезе в контакт с плазмените потоци, той започва да изпитва силен страх от оргазма. На този стадий оргонотерапевтът обикновено се превръща в “мръсна сексуална свиня” или “в луд”. Искам да подчертая, че подобна реакция възниква във всички случаи. Много студенти са чували за моята “лудост”.
Теорията за сексуалната икономика е толкова революционна, че е много лесно да се нарече безумна. Заради този слух ситуацията се усложни до такава степен, че стана опасна за живота. Подобни последици от действието на чумната реакция трябва да бъдат обезвредени от всякакви легални начини. Само благодарение на моя клиничен опит успях да се справя с опасността.
Когато след няколко години беше признато, че диагнозата шизофрения е несъвместима с извършената от мен научна работа, нашият сплетник промени своето твърдение почти по хумористичен начин – той заяви, че съм се излекувал от шизофренията.
Специфичните реакции на емоционалната чума редовно се проявяват в политическия живот. Неотдавна видяхме как империалистическите диктаторски режими при всеки нов акт на агресия приписват на жертвите си именно онези намерения, които те се стремят да извършат. Така Полша беше обвинена в планиране на тайно нападение над германския Райх. За да се предотврати този акт, Германия нападна първа…
Ако се върнем няколко десетилетия назад, ще си спомним прочутото дело Драйфус. Висши военни от френския Генщаб продали плановете на Германия, а за да скрият този факт, обвинили невиния капитан Драйфус и го изпратили на далечен остров. Ако не беше Зола, нямаше да научим за тази специфична чумна реакция. Доколкото емоционалната чума в голяма степен управлява формирането на общественото мнение, тя отново и отново представя деянията си като неуспехи на правосъдието, за да действа отново и отново.
Ако сериозно се изучи как действа емоционалната чума в голямата политика, ще стане трудно да повярваме в историята. Може да си зададем въпроса – възможно ли е клерикализмът на политическия диктатор или любовното приключение на краля да повлияят върху благополучието и благосъстоянието на следващите поколения милиони хора? Действително ли ирационализмът в социалния живот отива толкова далече?
Въпросите са странни, защото последствията от емоционалната чума са толкова фантастични, че е трудно да се повярва в съществуването им. Човешкият ум отказва да вярва, че подобна неразумност може да съществува. Именно гигантската нелогичност на социалните условия прави възможно тяхното съществуване. Нито едно социално зло няма да бъде изтрито от лицето на земята докато общественото съзнание отказва да приеме факта, че неразумността съществува и тя е толкова голяма, че на практика не се вижда. В сравнение с колосалността на социалната безсмислица, постоянно хранена от дълбоко вкоренената емоционална чума, основните социални функции, които управляват жизнените процеси – любов, работа и знание, ни се струват маловажни. Нещо повече, те изглеждат социално смешни.
Както е известно от обширния медицински опит, нерешеният проблем със сексуалността на подрастващите има по-сериозно въздействие на обществения живот и моралната идеология отколкото данъчния закон. Например да вземем един лекар парламентарист, който представя проблема за пубертета за парламентарна дистусия. Да приемем, че е получил отказ и той прилага метода на обструкцията. Този пример ясно показва основното противоречие между всекидневния човешки живот и административната форма, която го управлява. Ако разгледаме проблема спокойно и на базата на фактите, ще видим, че няма нищо необичайно в парламентарното обсъждане на проблемите на пубертета. Всеки член на парламента е минал през ада на сексуалната фрустрация в пубертетния период. Нищо в живота не може да се сравни с този конфликт по важност и тежест. Рационалното решаване на проблемите на пубертета би изкоренило отведнъж част от социалните проблеми, като престъпност, страдание, съпровождащи разводи, мъчения, предизвикани от възпитанието в ранно детство.
Така че темата би трябвало да бъде приета от парламентаристите, като разумна и полезна. Но ние се стараем да я избегнем, нещо вътре в нас не ни позволява публично да обсъждаме този проблем в парламента. Това нещо е намерението и ефекта на социалната чума, която постоянно се стреми към самосъхраняване и съхраняване на своите институции. Тя е разделила социалния живот на частен и официален. Частният живот отсъства на официалната сцена. Фасадата на официалния живот е асексуална, но вътрешната й част е пълна с перверзии и порнография.
Ако това дълбоко разделение не съществуваше, то официалният живот би съответствал на частния и би давал вярна представа за всекидневния живот в големите социални групи. Подобно обединение на живота в едно цяло не би било сложно да се направи. Но тогава би престанал да съществува един важен сектор в социалния живот, който не само подпомага обществения живот, но и го поставя на границата на катастрофата. Секторът с името висша политика във всички аспекти.
Поддържането на пропастта между истинския живот на социалния организъм и неговата официална фасада е именно онова, което яростно се защитава от емоционалната чума, която редовно проявява деструктивност, когато проблемът с пропастта се обсъжда от рационални позиции. Отново и отново представители на висшата политика се обявяват против разпространяването на сексуално-икономическите представи за връзката между биологичния организъм на човека и държавата. В своята най-мека форма техните аргументи звучат приблизително така: “Тези “философи на секса” са аморални, от време на време разкриващи язвите в обществото. За нещастие е вярно, че животното и човекът имат сексуалност и този факт предизвиква съжаление. Що се отнася до останалото, сексуалността не е всичко в живота, има и други по-важни неща, като политиката и икономиката. Сексуалната икономика преувеличава нещата, по-добре и без нея.”
Подобни аргументи редовно се срещат при лечение на индивидуалната биопатия или обучението на студенти. Това недвусмислено показва, че подобни аргументи са следствие на страх от оргазма и водят до опит да се запази собствената изолираност и въздържание. Срещайки се с подобен аргумент при публични изяви, например по ментална хигиена, е невъзможно да се разоръжат представителите на културни и други ценности, като им се посочи собствената броня и страхът да получат удоволствие. Ако направи това, терапевтът ще открие, че всички настроения са срещу него, доколкото всички те имат тези черти и съответно, всички ирационални аргументи ще се основават на този факт. Но съществува непобедим, чисто логичен аргумент, който в съответствие с нашия опит води до успех.
Ние сме съгласни с нашите противници. Вярно е, че сексуалността не е всичко в живота. Ние дори ще добавим, че у здравия индивид сексуалността не е тема за резговор и център на постоянни обсъждания. Защо тогава, задаваме въпроса, сексуалността заема централно място в живота и мислите на хората?
Ясно е, че циркулацията на парата е важно условия за функционирането на фабриката. Работниците в това време не мислят за парата, а са съсредоточени върху производството на продукцията. Енергията на парата наистина не е всичко, има и други, по-важни интереси. НО да си представим, че системата на подаване на парата е повредена, енергията престава да функционира, струговете спират, работата спира. Сега вниманието на работниците като цяло е насочено към проблемите на движението на енергията и на това как то да се възстанови. След като се възстанови енергията, тогава може да се мисли за други неща.
В такова положение е и проблемът със сексуалността в нашето общество. У повечето хора потокът на биологичната сексуална енергия е увреден. Именно това е причина за това, че биосоциалният механизъм на обществото съвсем не функционира или функционира със сривове. По тази причина има явления като ирационална политика, масова безотговорност на хора, биопатия, убийства, с една дума – емоционална чума. Ако всички хора могат да удовлетворяват своите естествени сексуални потребности без загуби, нямаше да има разговори за сексуални проблеми. Тогава би било справедливо да се говори за “съществуване на други интереси”.
Титаничните усилия на сексуалната икономика се състоят в това да се помогне на т.нар. “други интереси” да заемат подобаващото им се място. Фактът, че днес всичко се върти около сексуалността, показва, че в потока на сексуалната енергия на човека има сериозни нарушения, а следователно, нарушения има и в неговото биосоциално функциониране. Сексуалната икономика се стреми да отвори сдържащите клапани, да освободи тока на биологическата енергия, за това другите интереси като ясно мислене, естествен ред, работа, която носи радост от функционирането. Накратко, сексуалността в нейните порнографски форми да престане да занимава умовете, както става днес.
Нарушенията в потока енергия, както беше посочено, действат на базата на биосоциалното функциониране и следователно, управлява всички функции на човека. Аз се съмнявам, че базалният биологичен характер на подобно нарушение е напълно осъзнат дори от някои оргонотерапевти. Нека да изучим този въпрос и отношението на оргономията към естествените науки със следния пример.
Да сравним естествените науки, които не разглеждат базалното биологично нарушение, току-що описано от нас, с група железопътни инженери. Тези инженери са написали много книги, някои от които подробни за размерите и материалите на вратите и прозорците, на седалките и пр., за химическите съставки на стоманата и дървото, силата на спирачките, скоростите и пр. За тях е типично да не отчитат едно – енергията на парата и нейното функциониране. Естествените науки не се занимават с функционално изследване на живота. Те могат да бъдат приравнени към тези инженери. Оргомистът не може да върши своята работа, докато не разбере, че е инженер на жизнения апарат. Това не означава, че като инженери на жизнения апарат, ние трябва да се занимаваме само с биосексуалната енергия. Тук няма нищо, което би могло да ни накара да се чувстваме непълноценно. Обратното, ние имаме всички причини да се гордеем с работата си.
Може да се зададе въпроса защо разпространено заболяване като емоционалната чума може да мине незабелязано. Работата е там, че именно незримостта е основна черта на емоционалната чума. Не е възможно да се види, да се разберат намеренията й и това й носи успех. Както казах по-рано, именно размахът на епидемията я прави незабележима (Хитлер: Колкото е по-голяма лъжата, толкова по-силно й вярват). Преди развитието на оргономията не съществува научен метод за разбиране и изследване на емоционалната чума. Политиката изглеждала разумна, никой не бил склонен дори да я заподозре в ирационалност, а чумата имала на свое разположение важни социални средства за предпазване от разобличение.
Във всеки случай на лечение на биопатията или промяна в структурата на характера на лекаря или педагога ние се сблъскваме с емоционалната чума във формата на реакция на характерологична съпротива. Така се научихме да определяме клиничните случаи. Клиничният опит напълно потвърждава нашето убеждение, че винаги съществува макар и едно човешко същество, което може да избегне влиянието на емоционалната чума.
Другият начин, който ни запознава с реакциите на емоционалната чума, това е реакцията на научните открития на оргономията. Носителите на емоционалната чума могат да бъдат съвсем незапознати с резултатите от нашите изследвания, но те чувстват нейните открития в работите на аналитиците на характера, оргонотерапевта и разбират, че това е опасно за тях. На това те реагират с клевета и специфична чумна реакция дълго преди ние да осъзнаем, че влизаме в тежка борба, в каквато още не са участвали лекари и педагози. Действайки скрито и рационално, емоционалната чума е намерила начини да остане неразкрита. Тя се държи като престъпник във вечерна рокля, когато от него свалят маската. Тя преуспява в този маскарад в течение на векове. И това би продължило и още, ако тя не се прояви много откровено във формата на диктатури и масови епидемии. Тя разгоря война с невиждани мащаби с хронични всекидневни убийства. Тя се опитва да се скрие зад такива понятия като “интереси на държавата”, “нов ред”, “искания на държавата или расата”, а физически болният свят от години й вярва. Но тя се разкри много откровено. Тя влезе в конфликт с естествения стремеж към живот, присъщ на всички хора, и не остана нито едно семейство или професия, незасегнати от нея. Фактът, че оргонотерапевтът се е научил да я разбира и поправя в практиката си неочаквано се сля в едно с проявите на световната катастрофа. Основните черти на големите и малките трагедии се оказаха еднакви. Така емоционалната чума сама дойде на помощ на естествените науки. Светът започна да задава въпроси за емоционалната чума и чакаше отговори. Ние ги даваме в съответствие с нашето знание. Всеки щастлив човек ще намери у себе си признаци на емоционалната чума и така може да разбере, че тя отново води света към катастрофа. “Новият ред” обикновено започва в нашия собствен дом.
Разкриването на тези стаени действия и механизми на жизнени нарушения има две цели. Първата е изпълнение на дълга пред обещството. Ако при пожар се наруши подаването на вода, който знае къде е повредата, трябва да го съобщи. Втората е необходимостта да се защити бъдещето на сексуалната икономика и оргонна биофизика от емоционалната чума. Ние приключихме с простодушието и открито погледнахме социално опасната, патологична система на дискредитиране и преследване. Ако крадецът стане много нагъл, рискува да бъде хванат и да бъде лишен от работа. Още преди десет години носителите и разпространителите на чумата се чувстваха в безопасност. Те вярваха в победата и май че бяха прави. Само голямата сдържаност, дълбоките корени в естествено-научната работа и независимостта на общественото мнение не им позволиха да победят. Емоционалната чума няма да се успокои, докато не унищожи великите постижения, плодовете на човешкия труд и стремежа към правда. Не мисля, че тя е преуспяла или някога ще преуспее. За пръв път емоционалната чума се сблъсква не просто с порядъчността, а с необходимото познаване на жизнения процес, което й показа своето превъзходство. Именно силата и последователността на оргономичната естествена наука ми позволиха да издържа на ударите на емоционалната чума.
Що се отнася до моята персона и моята работа, ще кажа следното: невротизираните психоаналитици ме наричат шизофреник, фашистващите комунисти се борят с мен както с Троцки, германската тайна полиция ме преследваше като комунст, американската секретна полиция – като нацистки шпионин, майките, които потискат децата си, ме обвиняват в извращения, шарлатаните от психиатрията ме спямат за шарлатанин, бъдещите спасители на света ме наричат нов Исус или Ленин.
Аз съм зает с работа, която ми отнема цялото време и сили, работа по изследване на ирационалната структура на човека и изучаване на космическата жизнена енергия, открита преди много години. Моята работа е в оргономията.
Великите писатели и поети са описали емоционалната чума и се опитвали да се борят с нея от момента на появяването й. Но тези велики литературни постижения са останали без социални последици. Те не са организирани, нито превърнати в социални институции. Вярно, че бяха издигнати паметници в чест на тези майстори на литературата, но скоро емоционалната чума преуспя в строителството на гигантски музей, където всички постижения бяха скрити от администрация, постижения, всяко от които би послужило за основа за строителството на разумен свят, ако към него се отнесат сериозно и практически. Така аз далеч не съм първият, който се опитва да разбере емоционалната чума и да се бори с нея. Но предполагам, че съм първият, който благодарение на откриването на оргона е създал естествено-научната база за разбиране и лечение на емоционалната чума.
Днес след пет, осем, десет и 14 години различни неочаквани и непонятни катастрофи, моята позиция е в следното: както бактериологът вижда своята работа в ликвидирането на инфекционните заболявания, така и работата на медицинския оргономист е в разкриването на природата на емоционалната чума и борбата с нея като вездесъща болест. Светът скоро ще свикне с тази нова форма на медицинска работа. Хората ще се научат да различават емоционалната чума в себе си и извън себе си и ще се обръщат към научни центрове, а не в полицията, към прокурора или партийния лидер.
Полицията, прокурорите са заинтересувани в това да умеят да се справят с проявите на емоционалната чума в себе си и извън себе си. Полицията и окръжният прокурор имат работа с биопатична престъпност, но се сблъскват с усещането за безпомощност пред масовата биопатия на човечеството. Ние искаме да установим точното различие между тези, които използват полицията за дискредитиране и преследване, като аргумент в разрешаването на споровете, и онези, които предлагат научни аргументи. Това показва ясно кой ще преодолее емоционалната чума и кой не.

Аз вярвам, че е дошло времето, когато безпомощността пред лицето на емоционалната чума ще започне да преминава. До момента човекът изпитваше върху себе си нейното влияние, подобно на вниянието на камък, падащ от покрива. Ако му провърви, ще мине край него, ако не му провърви – ще го убие или травмира. Сега ние знаем, че камъните на падат просто така. Ние знаем, че във всеки случай има някой, който скрито провокира падането на камъка.
Ако някой лекар даде на съд оргономиста заради неговата “нелегална дейност”, ако политик дава оргономиста на полицията по причина за “неплатени данъци” или “извращение на децата”, “шпионаж”, ако чуваме сплетни, че този или онзи оргономист е психотик, съблазняващ пациентите и пр., то знаем, че имаме работа с емоционалната чума, а не с научна дискредитация. Институтът на Оргон с неговите изисквания за обучение и всекидневна работа са гаранция за обществото, че именно ние се борим против тези основни черти на емоционалната чума.
Ние не вярваме във възможността за удовлетворително човешко съществуване, докато психиатрията и педагогиката не започнат безпощадна борба с вселенската емоционална чума. Обширното и честно клинично изследване прави недвусмислено ясен факта, че само възстановяването на естествения любовен живот на децата, подрастващите и възрастните може да унищожат в света неврозите на характера, а заедно с неврозите на характера и емоционалната чума във всичките й прояви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.