Въздишки – Джани Родари

Със гласец учтив и тих,

все така със „бих“ и „бих“

нещастното, горкото

Условно Наклонение

въздиша от креслото

в безводно настроение:

— БИХ отишло в Лисабон…

БИХ пътувало с балон…

БИХ могло на скок висок

сто атлета да надскоча…

БИХ записало нов рок

на касета и на плоча…

Само дето туй „АКО“

ми е хвърлило око

и след всяко „БИХ“, уви,

по петите ми върви:

БИХ могло, АКО умеех…

БИХ дошло, АКО посмеех…

Да, каквото да говоря,

то ми пречи да го сторя! —

Просто е за съжаление

това Условно Наклонение:

тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —

БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!

No Comments Categories: Стихотворения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.