Психоанализата на Карен Хорни

Карен Хорни (1885-1952) е класик в неофройдизма, възникнал на основата на критиката и модернизирането на учението на Зигмунд Фройд. Постфройдисткото развитие на психоанализата довежда до появата на няколко течения в рамките на учението, едно от които оглавява Хорни. Нейната концепция се свежда до изучаване значението на културата в живота на обществото и човека, влиянието на културата върху психичното здраве и зависимостта на типа неврози от особеностите на културата. Тя е първата, която открито подлага на критика Фройдовата теза за женствеността , а четиринайсетте материала, написани от нея между 1922 г. и 1937 г. и отреждат честта на основоположник на женската психология.
Хорни се обявява срещу анатомичната обусловеност на женската психология, едиповия комплекс и неизбежната за всички последователност в развитието на стадиите на либидото. Тя противопоставя на фройдисткия биологизъм значението на културната основа и социалните отношения и е една от първите, оценили значението на общите социо-културни условия в развитието на личността и нейните неврози. В психоаналитичната си практика Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция между лекаря и пациента. Но във възгледите на двамата психолози има съществени разлики. Фройд подчертава негативните страни на човешката природа, като обръща по-малко внимание на моралните и интелектуалните аспекти; човекът е движен не от стремежа към самоусъвършенстване, а от стремежа към удоволствие; духовният и нравственият прогрес са обусловени от действията на инстинктите, адаптацията към средата, натиска на социалните норми; сферата на творчеството и морала е сублимация на природните инстинкти на човека. Фройд определя човешката природа като егоистична и агресивна, а добротата се проявява само като сдържащо начало на тази агресивност. Хорни се противопоставя на тази постановка, тя смята, че в естествения човешки характер съществуват искрена доброта и щедрост, наред с естествеността на егоизма и агресивността.

Хорни подлага на критика ориентацията на Фройд към детското и патологичното, отхвърля универсалността на едиповия комплекс, сексуалната теория на неврозите, идеите за женската непълноценност и непреходния конфликт между природата и културата.
Фройд подчертава природното начало у човека, а Хорни – социалното.
Фройд не допуска, че човешките общества могат съществено да се отличават едни от други: онова, което се смята в едно общество за невроза, в друго изглежда като ценно качество на характера.
На основата на нови научни данни Хорни обогатява психоанализата. Откритията в етнографията, социологията, историята водят до извода за множествеността и разнообразието от култури, при това човешката природа в различните култури си остава една.
Следователно особеностите на личността, качествата на колективната психлогия и типовете неврози зависят основно от културата, от нейните ценности и противоречия. Като отчита последните открития, Хорни смята, че учението на Фройд е остаряло, механично, обездушено. Фройд се предпазва от оценъчните съждения в психоанализата, от моралните оценки. Хорни се придържа до друга гледна точка: психологът не е машина, не е физик, работещ с бездушна материя, затова моралните съждения са неизбежни.
Хорни вярва в способността на човека да се развива, да владее силите си, вярва в добротата и безкористността на човека. Негативните качества се изработват у хората вследствие на неблагоприятната социално-икономическа обстановка в определен тип общество. По този начин отклонението на Хорни от ортодоксалната линия на фройдизма е обусловено от назрялата потребност от обновяване на това учение в посочения временен етап.
Психологията на половете е една от централните теми в учението на Карен Хорни. Тя смята изследването на спецификата на мъжката и женската психология за много важно и актуално, както и противопоставянето на половете и брачните отношения. Психоложката прави опит да докаже психическото равноправие на мъжете и жените. Нейната позиция е противоположна на позицията на Фройд, който смята, че причина за женската пасивност, подражателност и емоционалност е усещането на жената за своята физическа недостатъчност, чувството на завист, стремежът да стане мъж.
Хорни смята “едиповия комплекс” за частен, а не за всеобхващащ случай. Взаимоотношенията на половете се свеждат към комплекс от проблеми, а не само към един.
Тя твърди, че фактически всички прояви на невротичната потребност от любов могат да се открият в явлението “едипов комплекс”: привързаност към един от родителите, ревност, чувствителност към отхвърлянето. Наблюденията позволяват да се усъмним, че “едиповият комплекс” е биологично детерминирано явление. Историята на детството на невротиците, при които е особено силна привързаността към бащата или майката, винаги е пълна с такива обстоятелства, които предизвикват у детето тревога. Карен Хорни не отрича съществуването и важността на „едиповия комплекс“, но би искала да разбере доколко универсално е това явление и до каква степен е обусловено от невротичността на родителите.
Като разглежда културно-обусловените полови отношения, Хорни отделя редица моменти. Мъжът почита жената като майка, която се грижи, която се жертва. Но възхищението от жената е близо до завистта, че самият мъж не може – примерно да ражда. Тези комплекси се компенсират с “раждането” на държавните системи, религии, изкуства. Това се отразява върху цялата култура, която добива мъжки оттенък. Друг компенсатор на комплексите е ощетяването на жените, което често се закрепва юридически. Често отношението на мъжете към жените се асоциира със страха от смъртта: който е способен да даде живот, той може и да я отнеме. Мъжът изпитва страх от жената – като сексуално същество, тъй като тя отнема силата по време на контактите. Сексуалността на жената повече заплашва отколкото привлича мъжа, който се страхува да не се окаже несъстоятелен или някак си да бъде унижен пред нея. Той предпочита да намира у жената просто сексуален обект. Мъжът иска да вижда жената непорочна, лишена от сексуални влечения, само в този случай тя за него е напълно безопасна (култът към Дева Мария).
Хорни оспорва позицията на естественото принизяване на жената, иска равенство на половете. Най-лошото не е, че велики умове от Аристотел до Мьобус са изгубили немалко енергия и интелектуални усилия, за да докажат принципното превъзходство на мъжествеността. Лошото е, че тъй нареченото самоуважение на “средния човек” го кара отново и отново да избира като качество “женствения” тип – именно инфантилността, незрелостта и истеричността и по този начин да подлага всяко ново поколение на влиянието на такива жени.
Враждебността между половете е характерна и за жените. Отчасти недоверието е свързано с преживяванията в детството. В детството си момичето е по-унижавано от момчето. За него има повече забрани, които формират недоверие, неувереност, чувство на вина, страх пред физическата сила. Момичето интуитивно чувства, че бъдещето й не зависи от нея, а от някой друг, от тайнствено събитие, което тя очаква и от което се страхува. Компенсацията на тези преживявания е придобиването на мъжки маниери на поведение, влизането в “мъжка роля”. Това се забелязва в определен период от детството, след което мъжкото поведение изчезва.
Проблемите във взаимоотношенията на половете се проявяват в любовта и брака. “Като гледаме колко често, а по-добре е да кажем – постоянно, има неуредици в любовните отношения, трябва да се запитаме дали неразбирателството във всеки частен случай не е свързано с някакви общи причини; няма ли обща основа онази подозрителност, която възниква между половете с таква лекота и редовност?” Търсенето на отговор на този въпрос води Хорни до извода, че любовта е дар, а добрият брак – изкуство, на което можеш да се научиш, да овладееш онези действия, които последователно и правилно трябва да строиш.
Има и други причини за неуспехите в брака освен недоверието между половете. Примерно неуспешният избор на партньора. Нерядко изборът на партньор става по подобие на майката или бащата, което има своето обяснение, но невинаги е ефективно на практика. Такъв избор води до разочарование, тъй като много място в душата остава незапълнено. Това води до ожесточаване на отношенията.
Обратният избор – по контраста на родителите, също е изпълнен със сложности, защото не се реализират несъзнателните очаквания.
Причината за враждебността в брака могат да бъдат предявени по-рано неизпълними изисквания, което може да доведе до разочарование и пренебрежително отношение.
Според Хорни противоречията на брака могат да се разрешат или чрез развод, или чрез “отворен брак”, където съпрузите са свободни един пред друг, запазвайки формални отношения, или чрез последователно изграждане на отношенията.

Използвана литература:

1. Динев В., 2000, С., Философска антропология – І, ІІ част
2. Хорни К.,1993, Санкт Петербург , Женская психология
3. Хорни К., 1998, С., Основи на психоанализа

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.