Tag: Станислав Гроф

Връзката между зависимостите и духовността

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com

Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“

Продължава…

Перинаталната психология и изследванията на Станислав Гроф

Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.
Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътреутробното съзряване на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.
Изследванията в тази насока се наричат „перинатална психология“, чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф.
Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, С. Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с до родовия опит, а също и с опита от раждането – момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.
Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.

Продължава…