Етикет: психотерапия

Психотелесна психотерапия

AA050386Понякога в живота на човек настъпва момент, в който той повече не може се справя сам и има нужда от помощта, напътствията и подкрепата на специалист – психолог или психотерапевт.

Психотелесната психотерапия работи ефективно с широк спектър от проблематики като депресии, натрапливи мисли, тревожност, фобии, раздразнителност, потиснатост, панически атаки, сексуални проблеми, зависимости, хранителни разстройства, разнообразни психосоматични прояви, проблеми във взаимоотношенията в партньорската връзка и в семейството, конфликти и затруднена комуникация.

Психотелесната психотерапия води началото си от учението на Вилхелм Райх, според което емоционалните травми са “записани” в мускулните блокажи по тялото и се отразяват пряко върху телесната структура и архитектура.  Посредством работа чрез физическото тяло, биоенерегетично дишане, различни физически движения и споделяне на преживелищен опит се достига до дълбинно подсъзнателно психично съдържание, което се подлага на анализ заедно с клиента.

Фокусът на биоенергетичната работа винаги е уникалността на индивида, което определя холистичната същност на психотелесната психотерапия – съчетание на ефективни терапевтични инструменти като терапия на петте движения, класическа психоанализа, гещалт-терапия, когнитивно–поведенчески техники, психодрама, клиентцентрирана терапия на К. Роджърс, биоенергийно дишане, арттерпия и специализирани техники за работа с тялото.

В процеса на психотерапия пациентът, с помощта на терапевта, започва да изучава себе си, своите мисли и чувства, да експериментира нови за него форми на поведение и добива по-голяма увереност и сигурност в собствените си сили. По време на терапията, той се научава да управлява по нов начин живота си и добива по-голям контрол върху процесите в тялото и психиката си.

За въпроси и записвания – Християна Драгостинова,

телефон 0878888193,

e-mail: hrissi@gmail.com

Тайните на успешните психотерапевти

Откакто съществува психотерапията, никой не е дал отговор на фундаменталния въпрос кои психотерапевтични методи и техники са най-ефективни.

Още през 60-те години на 20-ти век се провеждат множество изследвания, чиято цел е да изяснят кой от известните видове психотерапия е най-успешен. Както може да се очаква, се оказва, че нито един от тях няма някакви особени преимущества. Едновременно с това става ясно, че състоянието на клиента се подобрява толкова по-бързо, колкото по-емпатичен е психотерапевтът.

Терапията се случва чрез общуването, сякаш чрез душата на психотерапевта.

Френският психоаналитик Леон Шерток смята, че именно желанието на клиента да се излекува е основният, решаващ фактор в лечението му.

М. Ериксон често сравнява психотерапията с пиленце, което почуква в яйцето – никой не знае при кое почукване то ще излезе, но всеки фермер е наясно, че ако прекалено много му се помага, то ще умре. По същия начин човек трябва сам да излезе от яйцето на своите проблеми. Работата на терапевта е да помогне на клиента да стигне до собствените си вътрешни ресурси.

Продължава…

Свагито Лийбермайстер: Дзен-консултиране или защо „да бъдеш“ е много повече от „да правиш“

Свагито Р. Лийбермайстер е роден в Германия през 1957 г. и е дипломиран психолог от Мюнхенския университет с над 25-годишна практика като терапевт. В практиката си използва широк спектър от терапевтични подходи, включително телесноориентирани методи за дълбок масаж, неорайхианска терапия, енергийни методи, консултиране и Семейни констелации. Последовател е на индийския мистик Ошо и интересите му са съсретодочени върху комбинирането на медитативните подходи с психотерапията.

В книгата си „Дзен консултиране – медитативен подход за работа с хора” Свагито Лийбермайстер представя начин на консултиране, изграден върху медитацията. Той изследва основните аспекти на духовния подход към терапията, отвъд методите и техниките, като се фокусира върху същността на процеса, чрез който се случват личностното развитие и трансформацията.

Продължава…

Гещалт-терапия и тренинг на образа

Целта на гещалттерапията е да помогне на човека да стигне до самия себе си и да открие своята автентичност. Понятието автентичност е трудно да бъде дефинирано, защото не е строга научна концепция, а по-скоро метафора. Затова е по-добре да се обърне внимание на движението към автентичността. Съществуват някои ключови състояния, които определят автентичността – истинност, уникалност, способност да бъдеш самия себе си и да живееш пълноценен живот. Метафората автентичност се преплита с метафората “чистото Аз”, което съществува в психосинтезата и означава самоосъзнаване на собствената личност, независимо от всичко външно. Тези определения могат да бъдат безкрайно много и това показва, че автентичността не е научно понятие, което отговаря на каноните на позитивисткото знание, а е висша екзистенциална ценност, мирогледна категория, стилова характеристика на живота, особена субективна характеристика. Затова е трудно да се предаде “духът” на гещалттерапията . Стремежът към индивидуалност, цялостност, към собствената неповторимост и уникалност на личността е главната особеност на гещалттерапията, която я отличава от другите психотерапевтични направления.
Ако се вслушаме в думите на т.нар. Молитва на гещалттерапевтите, освен сигурност и отговорност за себе си, може да се усети самота и обреченост. Ето молитвата: “Аз това съм Аз, а Ти това си Ти. Аз правя моето, Ти правиш своето. Аз не живея в този свят заради твоите очаквания и Ти не живееш заради моите очаквания. Аз съм Аз, а Ти си Ти. Ако се случи да се срещнем, това е прекрасно. Ако не се срещнем, нищо не може да се направи.”

Продължава…

Час по щастие

Час по щастие

Зaщo нe cмe щacтливи? Bcички xopa тъpcят щacтиeтo, нo мaлцинa гo нaмиpaт. Eдни гo виждaт в бoгaтcтвoтo, дpуги в уcпeшнa кapиepa, тpeти в пopeдицa oт битки и пoбeди, чeтвъpти гo тъpcят в твopчecтвoтo, a пeти в любoвтa. Ocъщecтвeнaтa мeчтa oбaчe нeвинaги e щacтиe. Taкa дeн cлeд дeн и гoдинa cлeд гoдинa живoтът нeнaдeйнo ce изнизвa, a ниe paзбиpaмe, чe нe cмe oткpили щacтиeтo. Зaщo?
Oтгoвopa нa тoзи въпpoc щe пpoчeтeтe в тaзи книгa. Зaщoтo дa нaмepиш щacтиeтo, знaчи пpeди вcичкo дa oткpиeш ceбe cи. Дa oпoзнaeш cъщнocттa нa чoвeшкaтa пpиpoдa, дa нaмepиш пътя нe caмo към ceбe cи, нo и към дpугия.

Днec живoтът e пpeкaлeнo динaмичeн. Xopaтa ca пpeнaтoвapeни мнoгo и пoвeчeтo нe издъpжaт нa тoзи тoвap. Пcиxикaтa им ce cpивa, a cтpecът буквaлнo ги cъcипвa. И имaнeтo, и нямaнeтo ca чacт oт тoзи тoвap, oт тoвa нeлeкo изпитaниe пpeд днeшния чoвeк. Ключът към щacтиeтo и уcпexa e cкpит имeннo тук. B умeниeтo дa paзбepeм ceбe cи и дpугитe. Дa ce cпpaвим c дeпpecиятa и cтpeca. Дa oткpиeм cвoятa вътpeшнa cилa, кoятo щe ни пoмoгнe дa ce пpeбopим cъc cтpaxoвeтe cи. Дa пpeoдoлeeм eгoтo cи и пpидoбиeм oнoвa caмoчувcтвиe, кoeтo щe ни пoмoгнe дa пoглeднeм нa cвeтa и нa живoтa cи c уcмивкa.

Виж повече и поръчай книгата тук…

No Comments Categories: Книги Tags: Етикети:, ,

Кратка история на психотерапията

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…