Категория: Приказки за душата

Човек трябва да търси със сърцето

…Той се засмя, пипна въжето, завъртя чекръка. И чекръкът изстена, както стене стар ветропоказател, след като вятърът дълго е спал.
– Чуваш ли – рече малкият принц, – ние събуждаме кладенеца и той пее…
Не исках малкият принц да се изморява:
– Остави аз да въртя – казах му, – прекалено тежко е за теб.
Измъкнах бавно кофата до ръба на кладенеца. Закрепих я здраво. Песента на чекръка продължаваше в ушите ми, а в още трептящата вода виждах как трепти слънцето.
– Жаден съм тъкмо за тази вода – каза малкият принц, – дай да пия…
И аз разбрах какво е търсил той!
Вдигнах кофата до устните му. Той отпи със затворени очи. Беше сладко, като празник. Тази вода бе съвсем различна от обикновената. Бе се родила от дългия път по звездите, от песента на чекръка, от усилието на ръцете ми. Беше благодатна за сърцето, като подарък. Когато бях малък, светлината на коледната елха, музиката на среднощната литургия, нежността на усмивките, от всичко това моят коледен подарък засияваше.
– Хората тук при теб – каза малкият принц – отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират това, което търсят…
– Не го намират – отговорих.
– И все пак това, което търсят, може да се намери в една единствена роза или в малко вода…
– Разбира се – отвърнах.
И малкият принц добави:
– Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето…

Каменоделецът

stonecutterИмало някога един каменоделец, който бил недоволен от себе си и от работата, която вършел.

Един ден той влязъл в магазина на заможен търговец. Вътре имало много купувачи, суетящи се около отрупаните със стока рафтове.

– Ех, как ми се иска да съм търговец! – казал си каменоделецът.В този момент, за голямо негово учудване, той заел мястото на търговеца, спечелвайки както имането му, така и завистта на онези, които били по-бедни от него.

Новоизлюпеният търговец бил щастлив, докато не се случило така, че покрай дома му минал знатен велможа, придружаван от много прислужници и войници.

Всички му се кланяли, независимо от възрастта и социалното си положение. Тогава нашият човек си пожелал да стане велможа и тутакси се превърнал в такъв. Всички му се подчинявали и задоволявали всяко негово желание.

Веднъж обаче го заболяла глава от силното августовско слънце. Той погледнал начумерено към небето и си помислил:
– Колко е силно слънцето! Искам да съм слънце!

В същия миг станал слънце. Гледал отгоре целия свят и му се наслаждавал, докато голям буреносен облак не застанал пред него.
– Облакът е по-силен от мен! – рекъл си той. – Иска ми се да съм облак!

Превърнал се в облак и запроливал дъжд над околността. Но после усетил, че нещо по-силно го избутва и
разбрал, че това е вятърът. Веднага решил, че иска да бъде вятър и да бушува волен и свободен над гори и
поля.

Скоро обаче се блъснал в нещо, което не можал дори да помръдне – огромна, величествена скала.
– Колко е могъща тази скала! – рекъл си той. – Иска ми се да съм като нея!
Тогава се превърнал в здрава канара, по-твърда от всичко на земята. Но както се извисявал спокоен и непоклатим, чул звук от клин, забиван в снагата му и почувствал, че се троши.

– Какво би могло да бъде по-силно от мен? – запитал се той.

Погледнал надолу и там, в ниското, съзрял един каменоделец.

1 Comment Categories: Приказки и притчи

Горделивите

Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам“?
Може някой да чуе!)

Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева

No Comments Categories: Стихотворения Tags: Етикети:

Гледна точка

loveЗадължително прочетете стихотворението до края:

Аз съм част от изгубено поколение

И отказвам да вярвам, че

аз мога да променя този свят.

Разбирам, че това ви шокира, но

«Щастието е в теб»

— това всъщност е лъжа.

„Щастието е в парите“

И на трийсет години ще разкажа на сина си, че

той не е най-важния в живота ми.

Шефът ми ще знае –

моите принципи:

работата

означава повече от

семейството

Чуйте:

хората живеят в семейства отдавна.

Но сега

обществото не е същото като преди.

Експертите твърдят, че

два от три брака свършват с развод.

Не вярвам, че

ще живея в страна, която съм създал сам.

В бъдещето

природата ще бъде безмилостно унищожавана.

Никой не вярва, че

ще съхраним нашата прекрасна планета.

И разбира се,

моето поколение вече е изгубено.

Глупаво е да се предполага, че

Има надежда.

***

А сега прочетете отдолу нагоре.

2 коментара Categories: Стихотворения Tags: Етикети:

Вкус на дъжд

fahrenheit_451_1966_2Откъс от „451° по Фаренхайт“, Рей Бредбъри

Дъждът почти беше престанал и девойката вървеше по средата на тротоара с вдигнато нагоре лице; редките капки падаха върху лицето й. Като видя Монтег, тя се усмихна.

— Здравейте!

— Здравейте! — каза той и продължи. — Сега пък какво сте измислили?

— Нали съм побъркана? Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.

— Не мисля, че на мен би ми харесало — каза той.

— Може да ви хареса, ако опитате.

— Никога не съм опитвал.

Тя облиза устните си.

— Дъждът дори има приятен вкус.

— Какво, ще ви се да опитате всичко поне веднъж, така ли? — попита той.

— Понякога и два пъти. — Тя погледна към нещо, което държеше в ръката си.

— Това пък какво е? — попита той.

— Предполагам, че е последното глухарче за тази година. Не вярвах, че толкова късно ще намеря глухарче. Чували ли сте, че трябва да си отъркате брадичката с него? Вижте! — И смеейки се, тя докосна брадичката си с цветето.

— Защо?

— Ако остане следа, значи, че съм влюбена. Има ли следа?

Нямаше как; той погледна.

— Е? — запита тя.

— Под брадичката ви има жълто.

— Чудесно! Хайде сега да опитаме с вас!

— С мен нищо няма да излезе.

— Ще видим. — И преди той да успее да се отдръпне, тя допря глухарчето до брадичката му. Той отстъпи назад и тя се засмя:

— Стойте мирно!

Погледна под брадичката му и сбърчи вежди.

— Е? — попита той.

— Колко жалко! — каза тя. — Не сте влюбен в никого.

— Влюбен съм!

— Нищо не личи.

— Влюбен съм, и то много! — Опита се да извика в съзнанието си някакъв образ, който да докаже твърдението му, но образ не се появи. — Влюбен съм!

— О, моля ви се, не гледайте така!

— Глухарчето е виновно — каза той. — Всичкият му прашец остана по вашата брадичка. Затова при мен не се получи нищо.

— Разбира се, това трябва да е причината. Но ето, че аз ви разстроих, виждам, че ви разстроих; простете, наистина много съжалявам. — Тя го докосна по лакътя.

— Не, не! — бързо каза той! — Нищо ми няма!

— Трябва да си вървя, затова кажете, че ми прощавате. Не искам да ми се сърдите.

— Не ви се сърдя. Но съм разстроен.

— А сега трябва да отида при моя психиатър. Карат ме да ходя при него. Измислям си разни неща и му ги разправям. Не зная какво си мисли за мен. Казва, че съм била истинска лукова глава. Карала съм го да ме бели люспа по люспа.

— И на мен ми се струва, че имате нужда от психиатър — каза Монтег.

— Наистина ли мислите така?

Монтег въздъхна дълбоко и най-сетне каза:

— Не, не мисля така.

— Психиатърът иска да разбере защо излизам и скитам из гората, защо наблюдавам птичките и събирам пеперуди. Някой ден ще ви покажа моята колекция.

— Добре.

— Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава нагоре, ей така, и да оставя дъждовните капки да падат направо в устата ми. Вкусът им е също като на вино. Опитвали ли сте някога?

— Не. Аз…

— Вече ми простихте, нали?

— Да. — Той се замисли за миг. — Да, простих ви. Бог знае защо. Вие сте чудновата, огорчавате човека, а той лесно ви прощава. Казахте, че сте на седемнайсет години, нали?

— Да… тоест, ще ги навърша идущия месец.

— Колко странно! Колко чудно! А жена ми е на трийсет години и въпреки това понякога изглеждате толкова по-възрастна от нея. Не мога да го разбера.

— Вие самият сте чудноват, мистър Монтег. Понякога дори забравям, че сте пожарникар. А сега мога ли отново да ви разсърдя?

— Хайде да видим!

— Как започна всичко това? Как попаднахте на тази работа? Как избрахте професията си, как се решихте да заемете тази служба? Вие не сте като другите. Виждала съм някои от тях и зная. Когато ви говоря, вие гледате в мен. Снощи, когато казах нещо за луната, вие погледнахте към нея. Другите никога не биха го направили. Другите просто биха си тръгнали и биха ме оставили да си говоря. Или пък биха започнали да ме заплашват. Вече никой няма никакво време за другите. Вие сте един от малцината, които ме понасят. Ето защо си мисля: толкова странно е, че сте пожарникар; това някак си не ви подхожда.

Той имаше чувството, че тялото му се раздвоява — топлина и хлад, нежност и суровост, трепет и спокойствие — и двете му части се трият една о друга.

— Добре ще е да побързате за визитата си при психиатъра — каза той.

Тя изтича и го остави сам под дъжда. Той дълго време не мръдна от мястото си.

А след това много бавно, както вървеше, вдигна нагоре глава към дъжда само за няколко секунди и отвори уста…

No Comments Categories: Приказки и притчи Tags: Етикети:,

Как се става истински?

the-velveteen-rabbit-by-margery-williams2откъс от „Плюшеното зайче“ на Марджъри Уилямс

„- Боли ли? – попита Зайчето.
– Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. – Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
– Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват – питаше Зайчето, – или малко по малко?
– Не се случва изведнъж – обясни Кончето, -а ставаш истински. За това е нужно много време. За това не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират.“

No Comments Categories: Приказки и притчи

Осъзнаване

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на краката си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци…
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам по пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя…
по отсрещния тротоар.

Хорхе Букай

No Comments Categories: Стихотворения Tags: Етикети:,

Из живота на психолозите, психиатрите и техните пациенти

Колко нарцистични пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. Трябва да държи крушката и да чака целият свят да се завърти около него.
Колко бордърлайн пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. За да се самоубие, ако не му я смениш.
Колко обсесивно-компулсивни пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Само един. Но трябва да провери сто пъти.
Колко пасивно агресивни пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Опа, не мога да повярвам, че я счупих. Ами ще си стоиш на тъмно.“
Колко зависими пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Николко. Те не могат да прежалят старата крушка.
Колко хистерични пациенти са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Искаш да сменя крушката? Ще се изгоря! Ще ме удари ток! Ще падна от стълбата и ще се парализирам за цял живот! Не, ти не ме обичаш вече!“

***

Лекар бил на визитация в лудница и влязъл в поредната стая. Един пациент седял на пода и режел въображаема дъска, докато друг висял от тавана.
– Какво правиш? – попитал докторът първия пациент.
– Не виждате ли? Режа тая дъска.
– А какво прави той? – посочил другия пациент психиатърът.
– А, той ми е приятел. Малко е луд и се мисли за електрическа крушка.
Лекарят виждал, че лицето на оня, който висял от тавана, започва да почервенява.
– Щом ти е приятел, трябва да го свалиш на пода, преди да е пострадал.
– Какво, и да режа дъската на тъмно?!

***

Мъж се обажда на секретарката в лудница и пита кой е в осемнайста стая.
– Никой – отвръща тя.
– Чудесно – възкликва мъжът.
– Значи съм успял да избягам!

***

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
– Разкажете ми повече за себе си.
– Откъде да започна?
– Ами от началото.
– Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз:
– Да бъде светлина…

***

 В психиатрията:
– Докторе, болният от трета стая се обяви за Цезар и заплашва, че ще разруши Картаген.
– Сложете му усмирителна риза!
– А онзи от осма се обяви за Дон Жуан…
– На него му сложете усмирителни гащи!

***

Телефонен секретар на психиатрията:
– Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
1. Ако сте обсесивно-компулсивен натискайте 1 многократно.
2. Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.
3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.
4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате.Не затваряйте за да можем да проследим обаждането.
5. Ако сте шизофреник слушайте внимателно и тих глас ще ви съобщи кой бутон да натиснете.
6. Ако сте в маниакална депресия няма значение кой бутон ще натиснете, никой няма да ви отговори.
7. Ако сте с нервно разсройство, натискайте всички копчета докато не ви отговори оператор.
8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името, адреса, телефона, рожденна дата, ЕГН и моминското име на майка ви.
9. Ако имате посттравматичен стрес, б-а-в-н-о и в-н-и-м-а-т-е-л-н-о натиснете 000.
10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!
11. Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9 .Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.
12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети за да говорят с вас.
13. Ако СТЕ БЛОНДИНКА, НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо!

***

Конкурс за литературно произведение в лудницата под надслов: „Гласовете ви чувам“

***

Лудница. 100 предпазни огради. Кроял се план за бягство…
Най-умният измислил план: да прескочат всички огради.
Речено-сторено. Започнали да прескачат оградите. На 24-тата главният питал:
– Уморихте ли се?
– Не! – отговорили бодро всички.
Продължили. На 56-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
Продължили. На 72-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Не!
На 99-тата пак питал:
– Уморихте ли се?
– Да!
– Тогава ай да се връщаме.

***

 Мечтата на шизофреника:
Да се извика сам себе си на дуел, да се яви, да стреля, да уцели, да умре отмъстен.

***

Невротиците си строят въздушни кули.
Шизофрениците живеят в тях.
Психиатрите събират наема.

***

Пред психологически кабинет се срещат двама души. Първият пита:
– Кой си ти и защо си тук?
Вторият отговаря:
– Аз съм Наполеон и съм тук, защото психологът ме извика.
Първият пак пита:
– Как разбра, че си Наполеон?
– Бог ми го каза. – отговаря вторият.
– Лъжеш! Никога не съм ти казвал подобно нещо!- изкрещял първият.

***

Двама луди откриват магазин за хранителни стоки и решават да пробват как ще обслужват клиентите. Първият влиза в ролята на продавач, а вторият в ролята на купувач.
-Какво ще обичате?-пита първият.
-Искам свинска кайма в бутилка!-поръчва вторият.
-Глупости дрънкаш Пешо,поръчвай като хората!
-Добре де,хайде да си сменим местата.
Разменили си ролите.
-Какво ще поръчате?-пита Пешо.
-Дайте ми кайма!
-А бутилка носите ли си?

***

Психотерапията е скъпа. Пукането на опаковъчно фолио е евтино. Ти избираш!

***

Психиатър внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина.
– Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна – казва накрая психиатърът. – Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно – всичко в тоя живот е така безсмислено…

 ***

Психиатър се опитва да излекува някакъв, който упорито твърди, че е умрял.
– Добре де, на труповете не им тече кръв, нали?
– Правилно. – съгласява се пациентът.
Психиатърът взема една игла, убожда му пръста и потича кръв.
– Видя ли сега! Виждаш ли, че си в грешка! – радва се докторът.
– Вярно, докторе, в грешка съм бил. – съгласява се пациентът. И на труповете им течала кръв…

 ***

Лекар-психотерапевт лекува болен с хипноза:
– Повтаряйте след мен: аз съм здрав, аз съм здрав, аз съм здрав…
И накрая:
– Сеансът струва двадесет лева.
Пациентът:
– Повтаряйте след мен: на мен вече ми платиха, на мен вече ми платиха…

***

Човек отива при психиатър.
– Докторе, имам сериозен проблем. Щом легна да спя и ми се струва, че някой лежи под кревата. Като се мушна под кревата пък ми се струва, че някой лежи отгоре. И така по цяла нощ: отдолу, отгоре, отдолу, отгоре. Не мога да спя, моля ви, помогнете ми.
– Този проблем е много сериозен – отговаря психиатъра – мисля, че лечението му ще трае около две години. Ще трябва да идвате три пъти седмично и ви гарантирам, че ще се излекувате.
– И колко ще струва това?
– Ами по 50 долара за визита.
Мъжът благодарил и си тръгнал. След шест месеца психиатъра го среща на улицата.
– Защо не дойдохте да се лекувате при мен? – пита той.
– За по 50 долара на визита?! Барманът в моя бар ме излекува само за 10 долара еднократно.
– Е как така?
– Ами посъветва ме да отрежа краката на леглото.

 ***

Посетител в лудницата пита главния лекар:
– Как разбирате, че някой луд се е оправил, за да го пуснете на свобода?
– Ами правим му тест. Пълним една вана с вода, слагаме до нея един напръстник и една чаша и му казваме да изпразни ваната.
– Аха, ясно. Всеки нормален човек би използвал чашата.
– Не, нормалния човек ще издърпа тапата.

 ***

Пристига посетител в лудницата и гледа – всичките луди обикалят по коридорите с по едно кормило в ръка и викат „бръм, бръм“ като коли.
Отива в кабинета на главния лекар и го пита:
– Абе какво става с тия вашите луди? Малко странно се държат май?
Глваният лекар вади едно кормило от чекмеджето и казва:
– Я да идем да видим.

 ***

– Каква е разликата между лудия и невротика?
– Лудият мисли, че две по две е пет. А невротикът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.

 ***

Малката Ана Фройд отива при татко си Зигмунд и го пита:
– Тате, сънувах много странен сън… Бях в една стая с много чичковци, и всички ми предлагаха банани. И ти беше там, и ти ми предлагаше банан. На другите чичковци бананите бяха малки и сухи, а твоят беше голям и сочен. Аз го взех и го налапах, и в това време чух звук като от влак, минаващ през тунел. После ти ми даде една пура и аз я запалих. Какво значи всичко това?
– Ами виж сега, дъще… Понякога бананът насън значи нещо друго, но понякога си е просто банан… Но ти за всеки случай не разказвай тоя сън на майка ти.

 ***

 Комисия отива в детска психо-клиника. Влиза в една стая:
– Това е Мишо, на 10 години – казва главният лекар.
– Какво хубаво момче… – възкликва комисията. – Как се казваш?
– Не знам – крещи момчето.
– А на колко си години?
– Оставете ме на мира! – пак крещи той.
– Докторе, на момчето му потече кръв от носа, трябва да се спре… Ще дойдем пак след година, за да проверим!
Дошли след половин година.
– Момченце, как се казваш?
– Мишо.
– А на колко си години?
– На десет.
– Докторе, как го постигнахте?
– Не знам! – креснал главния лекар.
– Какво ви е, докторе?
– Оставете ме на мира!

 ***

Психолог вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита:
– А мислили ли сте за самоубийство?
– Не…
– Ами помислете тогава!

***

Срещат се двама психолози:
– Здрасти. Ти си добре. А аз как съм?

***

Двама психолози обменят опит:
– Като ми дойде нов пациент, винаги го питам дали играе шах. Ако не играе – казвам му да започне активно. Ако играе – казвам му веднага да спре.
– Защо?
– И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

***

Здравейте, докторчета! А къде ви е онзи, психоаналитика?
– Кой?
– Който вчера ми обясняваше, че целия ми проблем бил в това, че никога не мога да убия човек.

***

Водят малко момиченце при психиатър.
Започва прегледът. Психиатърът я пита:
– Как се казваш?
– Петя.
– А на колко години си?
– На 5.
– Кой сезон е сега?
– Лято.
– Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
– Возих се.
– А прави ли снежен човек?
– Правих.
– Е какво лято е сега!
– Скапано!

***

Луд учен изучавал поведението на жабите. Поставил жаба върху равна повърхност, извикал „скачай“ и жабата скочила. Ученият записал в бележника си: „Жабите могат да скачат“.
После отрязъл еди? от краката й и извикал „скачай“. Жабата скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на три крака“.
После отрязъл втори крак и извикал „скачай“. Жабата скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на два крака“.
После отрязъл трети крак и извикал „скачай“. Жабата с усилие скочила и ученият записал: „Жабите могат да скачат на един крак“.
После отрязъл последния крак и извикал „скачай“. Жабата не помръднала. Ученият повторил командата. Жабата не реагирала. Той заключил в бележника си: „Когато останат без крака, жабите оглушават“.

***

Статистиката показва, че всеки четвърти страда от някакво психическо заболяване. Помислете за тримата си най-добри приятели. Ако те са нормални, значи вие сте луд.

***

Психиатър прави забележка на пациента:
– Закъснявате! Тъкмо щях да започна без вас!

***

Срещнали се двама психолози на улицата:
– Добър ден!
– И какво по-точно имаш предвид, като казваш това?

 ***

– Докторе, страдам от раздвоение на личността. Струва ми се, че не съм само аз, а че сме двама.
– Нищо не разбирам! отвръща психиатърът. Повторете още веднъж. Само че този път не говорете и двамата едновременно.

***

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот. . . Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– Абе сто кинта са това, я опитай.
– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.
– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева. . .
– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

 ***

Психиатър стои в кабинета и скучае – в момента няма пациенти. Вратата на кабинета бавно се отваря и на четири крака влиза човек, държащ нещо в ръцете, в устата и влачи още нещо след себе си.
Психиатърът:
– А! Кой дойде при нас? Ти си куче, което се е изгубило? Заповядай! Сега ще се погрижим за теб.
Човекът отрицателно клати с глава.
– А-а-а! Ти сигурно си костенурче, която не може да намери мами и тати, ела тук миличко!
Човекът отрицателно поклаща с глава.
– А какво си тогава?
– Докторе, майната ти! Аз съм СисАдмина! Инсталирам ти мрежа. . .

 ***

В кабинета на психолог:
– Облегнете се удобно назад. Отпуснете се. Да се върнем назад във времето, дълго време назад. Кажете ми, какво виждате?
– А-А-А! Динозаври! Помощ!

***

Каква е разликата между психиатъра и психолога?
Ако кажеш на психиатъра „Мразя майка си”, той ще те попита „Защо казваш това?”, а психологът ще каже „Благодаря, че сподели това с нас”

***

Някога страдах от раздвоение на личността, но вече всички сме добре.

***

Хипохондрията е единствената болест, която нямам.

***

Най-хубавото на това да си шизофреник е, че никога не си сам.

***

Колко психолози са необходими, за да сменят електрическа крушка?
Николко. Крушката сама ще се смени, когато е готова.
Само един, но крушката трябва наистина да иска да се смени.
Само един, но за девет сесии.

***

Колки психиатри са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„Откога живееш с тази фантазия?”
„Защо й е необходимо на крушката да се сменя?”
Само един, но трябва да се консултира с МКБ-10.

***

Колко психоаналитика са необходими, за да сменят електрическа крушка?
„А ти колко си мислиш, че трябват?”

***

Мислех си, че съм луда, но гласовете казаха, че не е вярно!

***

Психиатърът казва на сестрата: „Просто кажи, че си заета…само не повтаряй „Пълна лудница!“

***

„Виждам, че последно сте били на работа при психотерапевт“ казва рабодотателят на кандидата. „Защо напуснахте?“
„Не издържах повече!“ отговаря кандидатът. „Ако закъснеех за работа – според него таях индиректна агресия, ако отидех по-рано – страдах от синдром на генерализирана тревожност, а ако пристигнех навреме – бях обсесивно-компулсивен.

***

Обява:
„Онлайн курсове по предодоляване на интернет-зависимост“.

***

Печо Мух

Роман, предназначен за хора с дислексия. Книгата разказва за криплюченията на Печо Мух, Срапчо, Хубала и гамаренцето Рьой. Те пенрестанно се базавляват, по цял ден гираят и врапят капости и троспотии, а коняпога пизадат в оченаквани разтундения. Бълшевна рипказка за рипятелството, разказана с гномо мухор и зопитивизъм.

***

Учени от Албания откриха, че в един терапевт се съдържат 1024 гигапевта.

‎***

За бихейвиористите.

От дневника на дресиращия.
Ден първи: Кучето се изпика на килима. Аз му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден втори: Кучето се изпика на килима. Аз му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден трети: Кучето се изпика на килима. Аз отново му бутнах муцуната в локвата и го изхвърлих през прозореца.
Ден четвърти: Кучето се изпика на килима. После си бутна муцуната в локвата и скочи през прозореца.

***

Двама психолози вървят по брега и разговарят. В този момент във водата човек започва да се дави и да вика за помощ. Психолозите продължават да вървят и да разговарят спокойно. Човекът изпада в паника, вика с цяло гърло за помощ. Психолозите не му обръщат внимание. Удавника продължава да крещи и да ги моли за помощ. Тогава единия психолог се обръща към другия: – Този човек очевидно има сериозен проблем. Другия: – Да, но няма страшно, той говори за него.

***

С кого разговаря този човек?
– Сам със себе си.
– Е, тогава защо вика?
– Не чува добре.

2 коментара Categories: Усмивки Tags: Етикети:

Ползвайте плажното масло

Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ

Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.

No Comments Categories: Приказки и притчи Tags: Етикети:

Ние – скриновете – Димитър Бежански

Въпреки твърденията на народната поговорка, лудият и пияният много си приличат.
Пияният, тоест не пияният, а бъдещият пиян, на първата ракия обикновено започва да си прави самоанализ наум и съвсем предпазливо си казва: „Втора няма да поръчам, хвана ме!“ На осмата ракия обаче същият човек вече гласно обявява:
„Нишшшо ми нема, бе, а на бас, че нишшшо ми нема! Келнер, дай още по ено!“
При лудия положението е горе-долу същото. Щом получи първата депресия или първата нервна криза, бъдещият луд моментално тича при психиатъра и му се оплаква, че листата на дърветата шумолят адски гръмогласно, че сънува виолетови папагали, които го псуват на майка, леля и братовчедка, и че от време на време има нужда да крещи като Лайза Минели във филма „Кабаре“. Този човек още не е луд. Той е само невротик. Когато полудее истински, той вече ще твърди, че е заобиколен от луди, и че той, нормалният, не може да живее между отявлени психари.
Преди много години, когато все още само сънувах виолетови папагали, попаднах на един умен човек. Той беше психиатър. Между другото повечето психиатри, колкото по-умни стават, толкова повече започват да приличат на пациентите си, но този тогава беше все още само умен. Та ето какво ми каза той тогава:
– Скъпи приятелю – казва ми, – листата не шумолят гръмогласно, а виолетовите папагали са красиви птици, макар че понякога псуват наистина доста каруцарски, но така или иначе сънувай ги колкото щеш. Лайза Минели също си я бива и щом ти се крещи като нея, иди в гората или под някой желе зопътен мост и си крещи на воля. В това няма нищо лошо. Но за да не полудееш истински, съветвам те да приложиш метода на чекмеджетата. Какво представлява той? Той представлява ето какво: представи си, че всеки твой проблем е едно чекмедже. Докато чекмеджето е отворено – проблемът съществува. щом обаче затвориш чекмеджето, проблемът го няма, забравяш го. И отваряш друго чекмедже. И после и него затваряш. И трето. И четвърто. И пето. Ама нямало пари? Затваряш чекмеджето. Ама началникът ти бил идиот, а колегите – полуидиоти? Затваряш чекмеджето! Гаджето ти правело номера! Затваряш чекмеджето и си намираш друго гадже! И така нататък. Разбра ли ме?
Разбрах го…
И започнах да живея по метода на чекмеджетата. Пари? Тряс – чекмеджето! Началник? Тряс – чекмеджето! Партия? Тряс – чекмеджето! Правителство? Тряс – чекмеджето! Квартал, град, държава, полуостров, континент? Тряс-тряс-тряс чекмеджетата тракаха като шевна машина!
Докато един ден осъзнах, че съм се превърнал в скрин ли, в кантонерка ли, в друга някаква мебел ли – не знам, но целият съм отрупан със затворени чекмеджета, а ръцете ми нямат сили да затварят все още зеещите.
„Ами сега какво да правя, докторе?“ – ще ми се да го попитам оня умник, но първо, отдавна не си спомням къде живее, и второ, не знам дали все още е само умен или вече от затваряне на чекмеджета е заприличал на пациентите си.
А други познати доктори нямам, за да ги попитам как да я караме ние – скриновете…

No Comments Categories: Усмивки