Категория: Статии

Урок по емоционалност

Започнало като дребен спор, но бързо прераснало във вражда. Йън Мур, ученик от горните класове на гимназията “Томас Джеферсън” в Бруклин и по-малкият от него Тайрън Синклер се спречкали с петнайсетгодишния Халил Сумптер. Започнали да го закачат и да го заплашват. После дошла и развръзката.
Халил, изплашен, че Йън и Тайрън ще го набият, една сутрин отишъл на училище с 38-калибров пистолет и на петнайсет метра от училищния пазач хладнокръвно застрелял двете момчета.
Този ужасяващ инцидент всъщност е един знак. Знак за отчайващата необходимост от уроци за контрол над собствените емоции, за мирното уреждане на недоразуменията помежду ни и просто за изкуството на съвместното съжителство. Педагозите, разтревожени отдавна от ниските оценки на учениците, осъзнават една различна и тревожна липса: емоционалното невежество. И ако за повишаването на учебния успех се полагат похвални усилия, тази нова и тревожна липса обикновено не намира място в учебната програма. Един учител от Бруклин казва, че днес в училище се обръща внимание повече на това дали учениците четат и пишат добре, отколкото дали ще са живи следващата седмица. За подобна липса говори ескалиращото насилие в училищата. В Съединените американски щати са изведени сатистики, които са показателни за целия свят и които сигнализират за повишеното безпокойство сред тийнейджърите и дълбоките проблеми в детска възраст.

Продължава…

Психоанализата на Карен Хорни

Карен Хорни (1885-1952) е класик в неофройдизма, възникнал на основата на критиката и модернизирането на учението на Зигмунд Фройд. Постфройдисткото развитие на психоанализата довежда до появата на няколко течения в рамките на учението, едно от които оглавява Хорни. Нейната концепция се свежда до изучаване значението на културата в живота на обществото и човека, влиянието на културата върху психичното здраве и зависимостта на типа неврози от особеностите на културата. Тя е първата, която открито подлага на критика Фройдовата теза за женствеността , а четиринайсетте материала, написани от нея между 1922 г. и 1937 г. и отреждат честта на основоположник на женската психология.
Хорни се обявява срещу анатомичната обусловеност на женската психология, едиповия комплекс и неизбежната за всички последователност в развитието на стадиите на либидото. Тя противопоставя на фройдисткия биологизъм значението на културната основа и социалните отношения и е една от първите, оценили значението на общите социо-културни условия в развитието на личността и нейните неврози. В психоаналитичната си практика Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция между лекаря и пациента. Но във възгледите на двамата психолози има съществени разлики. Фройд подчертава негативните страни на човешката природа, като обръща по-малко внимание на моралните и интелектуалните аспекти; човекът е движен не от стремежа към самоусъвършенстване, а от стремежа към удоволствие; духовният и нравственият прогрес са обусловени от действията на инстинктите, адаптацията към средата, натиска на социалните норми; сферата на творчеството и морала е сублимация на природните инстинкти на човека. Фройд определя човешката природа като егоистична и агресивна, а добротата се проявява само като сдържащо начало на тази агресивност. Хорни се противопоставя на тази постановка, тя смята, че в естествения човешки характер съществуват искрена доброта и щедрост, наред с естествеността на егоизма и агресивността.

Продължава…

Стресът на работното място

Стресът е неблагоприятна реакция към изключително голямо натоварване или високи изисквания. Той може да бъде причинен както от проблеми на работното място, така и от ситуации извън работата. Стресът е сложен проблем, който оказва силно влияние върху работния процес. Думата стрес носи различно значение за различните хора. В позитивен смисъл стресът може да доведе до положителни резултати, но в повечето случаи има опустошителен ефект върху индивида, екипа и организацията като цяло.

Стрес при работа се изпитва от работещия, когато изискванията на работната среда надхвърлят неговите способности да ги изпълни (или управлява)

Във физиологичен смисъл стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен специфично действие всички агенти, на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.

Продължава…

Кратка история на психотерапията

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в.

Продължава…