Category: Трансперсонална психология

Връзката между зависимостите и духовността

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com

Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“

Продължава…

Карл Юнг за свещените символи – камъкът, животното и кръгът

TERRAMADRE9BY9Човекът, с неговата склонност за създаване на символи, неосъзнато трансформира обекти или ги превръща в символи (като ги натоварва с голямо психологическо значение) и ги изразява едновременно и в религията, и в изобразителното изкуство. Преплетената история на религията и изкуството, стигаща далеч назад в предисторията, е свидетелството, оставено от нашите предци за символите, които са били значими и вълнуващи за тях. Даже и днес, както показва модерната живопис и скулптура, взаимодействието между религия и изкуство е все още живо.

Историята на символиката показва, че всичко може да приеме символно значение: природни обекти (като камъни, растения, животни, хора, планини и долини, слънце и луна, вятър, вода и огън), сътворени от човека неща (като къщи, лодки или коли) или даже абстрактни форми (като цифри, триъгълник, квадрат и кръг). Всъщност целият космос е потенциален символ.

Продължава…

Изследванията и идеите на Тимъти Лиъри

Тимъти Лиъри (на английски: Timothy Leary) е американски психолог и автор на книги, известен най-вече с изучаването на ефектите на психеделичните наркотици и с пропагандата за тяхното свободно използване. Неговите останки са изпратени в Космоса.

Тимъти Лиъри е роден 22 октомври 1920 в град Спрингфилд, Масачузетс. Умира на 31 май 1996 от рак на простатата. Преди да умре, моли роднините си да му дадат ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както години преди него прави писателят Олдъс Хъксли. Последните му думи са „защо не?“, повторени с различни интонации. Един от най-близките му приятели Робърт Антон Уилсън продължава да разпространява идеите на Лиъри, преди самия той да умре през 2007.

Продължава…

Перинаталната психология и изследванията на Станислав Гроф

Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.
Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътреутробното съзряване на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.
Изследванията в тази насока се наричат „перинатална психология“, чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф.
Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, С. Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с до родовия опит, а също и с опита от раждането – момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.
Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.

Продължава…

Холографската идея и психиката – втора част

Холографията обяснява също как нашите мозъци могат да съхраняват толкова много спомени върху такова малко пространство. Блестящият физик и математик от унгарски произход Джон фон Нойман веднъж пресмята, че в хода на един средно дълъг човешки живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 2,8 х Ю20 (280 000 000 000 000 000 000) бита. Това е потресаващо количество информация и изследователите на мозъка отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да обяснява подобни огромни възможности.
Интересно е, че холограмите също притежават фантастичен капацитет за съхраняване на информация. Чрез променяне на ъгъла, от който двата лазера облъчват холографската плака, става възможно да се запишат множество различни образи върху една и съща повърхност. Всеки записан по такъв начин образ може да бъде възстановен просто като се освети фотоплаката с лазерен лъч под същия ъгъл, под който е бил записан от първоначалните два лъча. Като прилагат този метод, изследователите са изчислили, че на един квадратен инч (= 6,45 кв. см) филм може да се съхрани количеството информация, което се съдържа в петдесет Библии!

Продължава…

Холографската идея и психиката – първа част

Приключенията на Люк Скайуокър във филма „Междузвездни войни“ започват от момента, в който роботът R2D2 излъчва сноп светлина и прожектира миниатюрен триизмерен образ на принцеса Лея. Люк наблюдава изумен как призрачната скулптура от светлина започва да моли някого на име Оби-Уан Кеноби да й се притече на помощ. Образът на принцесата е холограма – триизмерно изображение, сътворено с помощта на лазер, а технологичната магия, потребна за създаването на такива образи, е удивителна. Още по-поразителното е, че някои учени започват да смятат самата вселена за своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия – ни повече, ни по-малко реална от образа на принцеса Лея, с който започват приключенията на Люк.
Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.
Главните архитекти на тази изумителна идея са двама от най-изтъкнатите световни мислители: ученият от Лондонския университет Дейвид Бом, един от най-уважаваните квантови физици, насърчаван в развитието си лично от Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог от Станфорд и автор на класическото невропсихологическо ръководство Езици на мозъка.

Продължава…

Веществата, които променят съзнанието

Хората употребяват растения, гъби и животни заради тяхното психеделично въздействие далеч преди началото на писмената история, вероятно и преди появата на съвременния човек като вид. Роналд Зийгъл и Терънс Маккена например изказват предположението, че подобни на маймуни наши предшественици са имитирали други животни, като са поглъщали храна, причиняваща необичайно поведение. Така са открили първите вещества, променящи съзнанието.
Натрупват се все повече материални свидетелства, че множество древни култури са използвали психеделични вещества заради тяхното влияние върху психиката. Археолози откриха древни африкански рисунки, на които гъби никнат от човешко тяло, а намерените наскоро праисторически рисунки върху скали в Северна Европа също подсказват за психеделично изменено съзнание.
Някои автори предполагат, че езикът се е развил от психеделично усиленото асоциативно възприемане на първите звуци. Други смятат, че психеделичните състояния са станали основа за най-ранните религиозни представи.
Виденията, състоянията на екстаз и полетите на въображението, породени от психеделичните дроги, са придавали на тези вещества важна роля в немалко древни култури. Антропологичните проучвания в продължение на векове показват, че тези общества са ги използвали за поддържане на социалната сплотеност, в лечителското изкуство, както и за творческо вдъхновение.
Коренното население на Новия свят е използвало и продължава да използва най-различни растения и гъби, променящи съзнанието. Повечето ни знания за психеделичните вещества се дължат на изучаването на химически съединения, първоначално открити в биологичен материал от западното полукълбо – ДМТ, псилоцибин, мескалин и няколко подобни на ЛСД вещества.

Продължава…