Категория: Междуличностни взаимоотношения

Новата духовност и бягството от себе си

Случи се неотдавна. Една приятелка си загуби телефона и ме помоли да пратя съобщение на номера й, в случай че някой го намери. Случват се понякога и такива неща – в крайна сметка Някой наистина намери телефона, отговори на съобщението ми и изяви желанието си да върне телефона на собственичката му. Дотук добре. Оттук нататък комуникацията помежду ни придоби доста призрачен оттенък.

След няколко опита да звънна на човека, за да се разберем нещо и неясно мълчание от другата страна, ми стана ясно, че Човекът отстреща явно изпитва панически УЖАС да говори и да се срещне с мен, другия човек от страната на телефонния дисплей. Прекарахме следващия половин час – човекът отсреща да измисля схеми, в които приятелката ми да си получи телефона без да се виждат, а аз – опитвайки се да проумея какво точно се случи с взаимоотношенията между хората.

Продължава…

Седем психологически експеримента, които разкриват колко малко знаем за самите себе си

leleПонякога ни се струва, че знаем всичко за своя характер и точно можем да предвидим как ще реагираме на всяка ситуация. Съществуват обаче експерименти, които доказват, че психиката ни е много по-сложна, отколкото си мислим.
Ето седем примера, които разкриват, че несъзнаваното у хората е повече, отколкото те си мислят.

Продължава…

Да помогнеш на себе си, да помогнеш на другите

Може би знаете историята за фермера, който живеел в едно отдалечено селце и който един ден открил, че кравата му е изчезнала от пасището. Търсейки кравата, фермерът срещнал един свой съсед, който го попитал къде отива. Когато отговорил, че кравата му се е загубила, съседът поклатил глава и казал:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил. На хълмовете, отвъд обработваните ниви, той намерил кравата си да пасе до един прекрасен кон и когато я повел към дома си, конят тръгнал след нея.
На следващата сутрин съседът му наминал да види дали кравата се е намерила. Видял я да пасе редом с един хубав кон и попитал фермера какво се е случило. Фермерът обяснил, че конят последвал кравата до дома и съседът възкликнал:
– Какъв добър късмет!
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да си гледа работата.
На следващия ден синът на фермера се завърнал у дома си, след като се уволнил от армията. Той веднага се опитал да яхне хубавия кон, но бил хвърлен на земята и си счупил крака. Когато съседът минавал покрай тяхната къща на път за пазара и видял, че младежът седи на оградата с гипсиран крак, а бащата копае в градината, попитал какво се е случило. Когато му казали, поклатил глава.
– Имал си лош късмет – казал той.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да копае.
На следващия ден армейската част, където служил младежът, се задала по пътя. През нощта била обявена война и те тръгнали да се бият. Когато се разбрало, че синът на фермера не може да се присъедини към тях, съседът се провикнал през оградата към нивата на фермера и му казал, че така поне няма вероятност да загуби сина си във войната.
– Това е добър късмет – извикал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да оре.
Същата вечер фермерът и синът му седнали да вечерят, но след няколко хапки синът се задавил с една пилешка кост и умрял. На погребението съседът сложил ръка на рамото на бащата и казал тъжно:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и поставил сноп цветя до ковчега.
..: По-късно същата седмица съседът дошъл да каже на фермера, че цялата част, където служил синът му, била избита.
– Поне беше при сина си, когато той умря. Това е късмет – казал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът, а съседът продължил към пазара.
И тъй нататък…

Продължава…

Томас Харис: Транзакционен анализ – Родителят, Възрастният и Детето

В началото на своята работа по разработването на Транзакционния анализ Ерик Бърн установява, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.
Можем да установим такива резки промени във всеки: малкото момченце, което избухва в плач, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуда, когато телефонът най-сетне звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава съобщение за служебен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се променя по този начин, е все същият човек, ако се има предвид структурата на костите, кожата и дрехите. Така че какво се е променило вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Продължава…

Сценариите, които разиграваме или как да преодолеем нашата властна драма

Голямо постижение на психолозите, които се занимават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт с дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.
Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи-енергия – или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия – се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.
Продължава…