Случи се неотдавна. Една приятелка си загуби телефона и ме помоли да пратя съобщение на номера й, в случай че някой го намери. Случват се понякога и такива неща – в крайна сметка Някой наистина намери телефона, отговори на съобщението ми и изяви желанието си да върне телефона на собственичката му. Дотук добре. Оттук нататък комуникацията помежду ни придоби доста призрачен оттенък.

След няколко опита да звънна на човека, за да се разберем нещо и неясно мълчание от другата страна, ми стана ясно, че Човекът отстреща явно изпитва панически УЖАС да говори и да се срещне с мен, другия човек от страната на телефонния дисплей. Прекарахме следващия половин час – човекът отсреща да измисля схеми, в които приятелката ми да си получи телефона без да се виждат, а аз – опитвайки се да проумея какво точно се случи с взаимоотношенията между хората.

Продължава…

Статия от Джоди Гейл, www.jodiegale.com

Думата „холистичен“ се използва много в помагащите професии; при по-задълбочено изследване обаче, „духовността“ всъщност доста често е пренебрегвана. Понятието „духовност“ не се смята за достатъчно научно и достоверно, затова рядко намира място в психологията, социалната работа, консултирането и психотерапията. Пренебрегването на духовността води до сериозни последици за индивидите, общностите и „цялото“, имайки предвид глобалните извънредни ситуации, финансовите и екологични кризи, разкъсваните от войни страни, масовото преселение на бежанци, високите нива на зависимост към интернет, храна, наркотици, алкохол, хазарт, секс, пазаруване, както и нарастващото всеобщо чувство на изолация от себе си и другите. Съвременните, ориентирани към резултати медицински модели са фокусирани най-вече върху премахването на симптомите, а не са насочени към грижа за цялостната личност. Според Ървин Ялом психотерапията е в криза, защото е задвижвана от финансови мотиви, ориентирана е към единични симтоми, а терапиите са кратки, повърхностни и несъществени. В „Лечение на разделението“, Джон Нелсън (1994) твърди, че няма област в модерната западна мисъл, която да има повече нужда от навлизането на духовни дисциплини, отколкото психологията и психиатрията. Уилбър (1994) пише: „Първо духът, след това душата и разумът бяха отхвърлени от модерната психология и психиатрия с катастрофалния резултат, че мъжете и жените бяха възприемани като нищо повече от еволюирал сбор от атоми в неясно защо живи тела. Така нашата съвременна „наука за душата“ почти от самото си начало съществува като наука за физическите и телесни компоненти на цялото човешко същество – това е огромна редукционистка културна катастрофа…едва трансперсоналната психология въведе отново измеренията на душата и духа.“

Продължава…

Историите за герои са силно въздействащи и вечни. Те свързват нашия собствен копнеж, болка и страст с тези хора, живели преди нас, по такъв начин, че научаваме нещо за същността на това, какво означава да бъдеш човек, както и да бъдем свързани с големите цикли на природния и духовния свят. Митовете, които могат да придават значимост на нашия живот, са дълбоко първични  и архетипови и могат да всеят ужас в сърцата ни, но могат и да ни освободят от неавтентичен живот и да ни направят истински. Ако избегнем това, което Т. С. Елиът нарича този „първозданен ужас”, в сърцевината на живота ние се лишаваме от връзката си с интензивността и мистерията на живота. Откриването на нашата собствена връзка с такива вечни модели ни дава усещането за смисъл и  значимост дори в моментите на най-голямо страдание или отчужденост, а по този начин възвръща благородството на живота.

Продължава…

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

Продължава…

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.
Продължава…

Може би знаете историята за фермера, който живеел в едно отдалечено селце и който един ден открил, че кравата му е изчезнала от пасището. Търсейки кравата, фермерът срещнал един свой съсед, който го попитал къде отива. Когато отговорил, че кравата му се е загубила, съседът поклатил глава и казал:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил. На хълмовете, отвъд обработваните ниви, той намерил кравата си да пасе до един прекрасен кон и когато я повел към дома си, конят тръгнал след нея.
На следващата сутрин съседът му наминал да види дали кравата се е намерила. Видял я да пасе редом с един хубав кон и попитал фермера какво се е случило. Фермерът обяснил, че конят последвал кравата до дома и съседът възкликнал:
– Какъв добър късмет!
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да си гледа работата.
На следващия ден синът на фермера се завърнал у дома си, след като се уволнил от армията. Той веднага се опитал да яхне хубавия кон, но бил хвърлен на земята и си счупил крака. Когато съседът минавал покрай тяхната къща на път за пазара и видял, че младежът седи на оградата с гипсиран крак, а бащата копае в градината, попитал какво се е случило. Когато му казали, поклатил глава.
– Имал си лош късмет – казал той.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да копае.
На следващия ден армейската част, където служил младежът, се задала по пътя. През нощта била обявена война и те тръгнали да се бият. Когато се разбрало, че синът на фермера не може да се присъедини към тях, съседът се провикнал през оградата към нивата на фермера и му казал, че така поне няма вероятност да загуби сина си във войната.
– Това е добър късмет – извикал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да оре.
Същата вечер фермерът и синът му седнали да вечерят, но след няколко хапки синът се задавил с една пилешка кост и умрял. На погребението съседът сложил ръка на рамото на бащата и казал тъжно:
– Лош късмет.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и поставил сноп цветя до ковчега.
..: По-късно същата седмица съседът дошъл да каже на фермера, че цялата част, където служил синът му, била избита.
– Поне беше при сина си, когато той умря. Това е късмет – казал съседът.
– Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът, а съседът продължил към пазара.
И тъй нататък…

Продължава…

Свагито Р. Лийбермайстер е роден в Германия през 1957 г. и е дипломиран психолог от Мюнхенския университет с над 25-годишна практика като терапевт. В практиката си използва широк спектър от терапевтични подходи, включително телесноориентирани методи за дълбок масаж, неорайхианска терапия, енергийни методи, консултиране и Семейни констелации. Последовател е на индийския мистик Ошо и интересите му са съсретодочени върху комбинирането на медитативните подходи с психотерапията.

В книгата си „Дзен консултиране – медитативен подход за работа с хора” Свагито Лийбермайстер представя начин на консултиране, изграден върху медитацията. Той изследва основните аспекти на духовния подход към терапията, отвъд методите и техниките, като се фокусира върху същността на процеса, чрез който се случват личностното развитие и трансформацията.

Продължава…